Когато започнах да обичам себе си разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни знаци, че аз живеех срещу собствената си природа. Днес знам, че това е честност.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да бъде наранен човек, принуждавайки го да изпълни желанията ми, знаейки, че не е време за това и че човека не е готов още за това, дори ако този човек съм самият аз. Днес го наричам уважение.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да искам друг живот и така можах да видя какво ме обкръжава и ме кани да раста. Днес това наричам зрялост.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства, аз съм на точното място в точното време и всичко, което се случва е в подходящия момент. Винаги мога да бъда спокоен. Сега аз го наричам увереност.
Когато започнах да обичам себе си, спрях да губя времето си и прекратих да мечтая за бъдещи грандиозните проекти … Днес аз правя това, което ми доставя радост. Това, което обичам да правя, което е желано от сърцето ми, аз го правя със неговото собствено темпо. Днес аз го наричам простота.
Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което е вредно за здравето ми – храна, хора, предмети, ситуации. Всичко, което ме отделя от пътя ми. Днес това наричам любов към себе си.
Когато запонах да се обичам себе си, престанах винаги да бъда прав и от тогава не грешах. Днес разбрах, че това е скромност.
Когато се влюби в себе си, аз отказах да живея в миналото и да се тревожи за бъдещето. Днес аз живея за днешния ден, където всичко се случва. Аз наричам това удовлетворение.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че умът ми може да ме безпокои и дори да ме направи болен. Но когато го взех близко до сърцето си, той се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка мъдростта на сърцето.
Ние вече не трябва да се страхуват от спорове, сблъсъци или проблеми със себе си и другите. Дори звездите се сблъскват и от техния трясък се раждат нови светове. Днес знам, че тови е животът.

Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана. Това са микробите Tersicoccus phoenicis.
Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана.

Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Веднъж попитали един демограф:
– Как се отнасяте към проблема със самотните майки?
– Това е въображаем проблем, – казал той, – защото самотните майки не съществуват. Щом жената има дете, тя не е самотна.
За майките е ясно, те ще има за кого да се грижат, което обуславя смисъла на живота им. Но какво да кажем за „самотните бащи“, които нито знаят, нито се интересуват от децата си?