Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Признайте си, че когато видите някой пакостник в живота си и той просто направи нещо откачено, вие не можете да не каже на друг: „Вие няма да повярвате какво той  направи!“ Дори можете да го опишете с думи.
Подобно нещо може да направи всеки. Когато виждаме действия, които не ни харесват, искаме да кажем на някой и очакваме потвърждение от него. Най-трудното нещо е да премълчим. Това желание да разкрием, да покажем, да клюкарстваме за някого е безлюбие.
„Който покрива престъпление търси любов, а който разказва за работата разделя най-близки приятели“.
Сплетните са невероятно разрушителни. Те разрушават, семейства и бизнес. Не  прощават и на вашия живот. Разкъсват ви. Разделят ви с най-близките ви приятели.
Най-лошото нещо в клюките е, че вие губите! Изведнъж всичко, на което сте били свидетел, контролира мислите и думите ви, недоволството ви прераства в злоба, а злобата в ярост. Не позволявайте да победят емоциите ви  и да надделеят клюките, защото така сами ще се самоунищожите.
„Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.

В ерата на безмилостно остаряване, когато всичко, което имаме се отличава с кратък живот, се намират вещите, които се противопоставят на времето. Съществуват предмети, които отказват да потънат в забвение и продължават да функционират.
Университетът на Ал-Кейруан в Мароко е официално признат за най-старотот постоянно действащо висше учебно заведение, дори е вписано в Книгата на рекордите на Гинес. Той е основан през 850 г. в град Фес, а след това е послужил като джамия с училище за изучаване на Корана.
Ал-Кейруан около две години е по-възрастно учебно заведение от най-старото в Европа, Университета в Болоня, който е построен през 1088 г.

„Kато съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.
Божието Слово никога няма да промени живота ви, докато не го оставете да стане нещо лично за вас. Тук не става въпрос за вашия съсед, вашия приятел, вашият съпруг или непознатият, който сте срещнали на улицата, а за вас самите. Божието Слово трябва да се прилага в живота. Библията няма да стане динамична, докато не стане приложима в живот ви.
Как да направим Божието Слово действено?
Опитайте метода за персонализиране-то на Библията, т.е. внасяне на лична специфика и предпочитания в употребата ѝ. Всеки може да го направи. Вие не се нуждаят от никакви специални инструменти или да напреднете в дадено богословско обучение.
Можете просто да сложите името си на мястото на местоименията или съществителни в Писанието. Например, в Йоан 3:16, можете да напишете нещо като това: „Защото Бог толкова възлюби (вашето име), че даде Своя Единороден Син, така че (вашето име) няма да погине, но да има вечен живот.“
Или, във Филипяни 1: 6: „Този, който е започнал добро дело във (вашето име) ще го усъвършенства до деня на Исуса Христа“.
Това ще укрепи вярата ви и ще ви помогни да се насърчите.
Направете това, в много от пасажите на Писанието. Тогава ще започнете да четете Библията като Божие любовно писмо към вас. То ще бъде Божи дар за вас! Четене на Библията не е само за да се запознаят със съдържанието на Словото, Тя е за да се запознаеш с Автора на Словото – лично!

По-голямата част от американците не са уверени, че децата им ще имат по-добър живот. Според проучване на общественото мнение, проведено от NBC и Wall Street Journal, съмнения по този въпрос са изказали 76 % от анкетираните.
Социолози предложили на американците да изберат кое твърдение е по-близо до гледната им точка: че САЩ е страна, където всеки, независимо от произхода си, с упорита работа може да успее или че увеличаващата се пропаст между богатите и останалата част подкопава възможностите на всеки американец да си осигури по-добър живот. Парадоксално е, че в една страната на „равните възможности“ повече от половината – около 54 % – избрах второто твърдение, а в „американска мечта“ вярват само 44%.
Феноменът на песимизма в обществото бе повдигнат в неотдавнашна реч в Сиатъл от президентът Барак Обама. На фона на кризата в някои региони на света, по негово мнение, „много от тях са загрижени заради усещането, че старият ред е разрушен, но ние не сме достигнали желаната точка в смисъл на създаване на нов ред, основан на други принципи, хуманизъм и икономиката за благото на всички хора“.
Значителна част от избирателите не вярват в „американската мечта“, като реална възможност, въпреки че това е била идеятоа на която се е основавало обществото до скоро.
Авторите на изследването предполагат, че това може да бъде преходен период до момента, когато ще се създаде „нов ред“. „Въпреки това, несигурността оставя отворена врата, че идеята може да се разрастне и становището за по-добра Америка може да остане като минало в съзнанието на много хора“, – заключават те.