Архив за етикет: живот

Цветя вместо оръжия

179042413Старите военни снимки от фронта в ръцете на френски художник са се трансформира в очарователни колажи с дълбок смисъл. Оръжието в ръцете на войниците е заменено с пъстри цветя. Авторът се е опитал да подчертае идеята за невероятната жестокост на безмислените войни, които така хладнокръвно и безмилостно отнемат човешкия живота.179047882
Господин Блик е творческия псевдоним на френски художник, автор на злободневни серии от фото колажи на тема война и насилие. От старите черно-бели снимки, показващи жестокостите на военните действия, художникът е направил актуални за днешния ден колажи. Заменяйки оръжията с цветни илюстрации на цветя, авторът на колекцията е показал цялата нелепост и безмисленост на кървавите войни, жертва, на която са 179044684милиони човешки животи.
С помощта на оригинала и в същото време провокативния начин за насърчаване идеята за пацифизъм господин Блик повдига сериозен социален проблем. Яркият контраст между тъмните изображения и красивите цветове, олицетворяващи мирния живот, създават интересен ефект, който веднага хваща окото.
Това те предизвиква да се замислиш. Не можеш да останеш безучастен срещу такова предизвикателство.

Инвалидна количка за планински и извън шосетата пътища

unusual-wheelchairs-15Ziesel е инвалидна количка предназначена за онези хора, които дори и след загуба на способността си да ходят, предпочитат да водят активен живот – да пътуват, да изкачват планините,….
Това кресло е всъдеход. Освен колелата притежава и две релсови накладки, които му помагат да мине там, където не всеки автомобил може да върви.
Този инвалиден стол може да се придвижва по сняг, пясък, камениста почва, кал, локви, даже и през блата. Освен това той може да послужи и като теглич, влачейки след себе си заседнала или счупена кола.

Всички сме просяци

imagesОбикаляха пазара. На ъгъла видяха просяк. Седнал на чувал от зебло. Изглежда това беше единствената му вещ. Просякът беше сляп. Това забелязаха, когато той вдигна поглед привлечен от шума на стъпките им. Очите му бвха замрежени от млечно бяла мъгла.
Слепецът протягаше към всеки минувач ръка за милостиня. Този жест силно ги докосна.
Те бяха баща и дъщеря. Бедността не беше гостенин в техния дом.
Двамата се спогледаха и без нищо да си казват, отидоха и купиха храна.
Върнаха се при просяка. Момиченцето взе храната и се приготви да я даде на просяка. Но баща ѝ каза:
– Събуй си сандалите преди това.
Момичето не разбра, защо трябва да направи това, но послуша баща си.
След това отминаха и оставиха човекът да се нахрани.
– Татко, нали обувките се събуват само пред монах, в знак на почит, заради делото, на което се е отдал?
– Всички сме просяци, – каза мъжът. – няма значение как сме облечени в дрипи, расо или копринени дрехи. Всички искаме от живота едно и също. Този просяк може, би слепец по рождение, израстнал в нищета и изстрадал навярно много, съзира онази красота, заради, която не губи желанието си да живее. За това заслужава дълбоко уважение.
Също както протегнатите ръце на слепеца, човешкия дух чрез Господа може да се извиси над хаоса и разрушението и да разтвори криле за полет.

Горкото

imagesРазхождах се. Слънцето ласкаво светеше. Усещаше се лек ветрец, а на небето нито един облак. Настроението ми бе отлично. Бавно си вървях и мечтаех.
Внезапен детски рев прекъсна идилията.
На купчина пясък, отчаяно плачеше малко момченце.
При него притичаха две момиченца.
– Момченце, защо плачеш? – попита едната.
– Загубих си топката, – плачейки обясни детето.
Докато първото момиче изяснява при какви обстоятелства и как е загубил малкия топката си, втората успя да я намери.
Момичетата дадоха топката на момченцето и започнали да го успокояват:
– Не плачи, иди си в къщи и мама ще ти даде нещо вкусно.
– Нямам майка! – продължава да подсмърча малкият юнак.
– Е, тогава татко, може да ти даде нещо!
– Нямам баща!
Стана ми тъжно. Толкова е малък, а няма нито майка, нито баща. Животът понякога е доста жесток.
Моите размишления бяха прекъснати от силния вопъл на детето:
– Аз въобще си нямам никой. Всички те отидоха до магазина…..

Самоотверженост за Божия слава

1За Ерик Лидъл, мисионер и известния спортист-бегач, на който е посветен филма „Огнените колесници“, някой е казал:
– Той проявява безкрайно смирение в победата и безкрайна щедрост в поражението.
Това е една от най-добрите дефиниции за кротост. Ерик Лидъл се е  стремял да използване колкото се може повече възможностите, дадени му от Бога. Но неговата кротост, благост и доброта предразполагали дори и тези, които той побеждавал в състезанията.
Кротостта е немислима без самоотвержеността. Това понятие има две значения, отрицателно и положително. В първия случай то означава отричане и отхвърляне, а във второто – дар.
Тези, които са се посветили да върши волята на Бога, не държат толкова за живота си. Те са научили тайната на себеотрицанието. Предали са живота и волята си на Христос. И в отговор, той им дава живот, който е много по-богат и по-пълноценен, отколкото те някога са могли да си представят.