Навярно сте чували някое дете да казва:
– Скучно ми е.
Вие се опитвате да намерите някакво занимание за него, но това няма резултата.
Детската скука няма нищо общо с липсата на занимание. Тя възниква в резултат на липса на енергия поради отсъствието на обич. Дете, на което не му достига обич, често произнася фразата: „Скучно ми е“.
Когато детето е в такова състояние то казва: „Нямам достатъчна енергия, за да върша каквото и да е. Искам да ме прегърнеш, да ме подържиш на колените си, да поговориш с мен.“
Когато тази нужда на детето е удовлетворена, то вижда множество възможности за това, с какво да се занимава.
В съвременният забързан живот често срещаме трудности с поведението на децта си. Недостига на контакт с тях е причината за много проблеми. Ние трябва да се грижим за нашите деца и да ги обичаме, независимо от това какво правят, защото това им дава енергия да растат, да се учат и съзряват.

Попитали един мъдрец:
– Защо хората, дори цели народи повтарят една и съща грешка?
Мъдрецът отговорил:
– Защото и аз самият, предпочитам да уча другите, а не да се уча. Всяко поколение е убедено, че е по-умно от предишното и лесно няма да ги подведат! Защо е необходимо да се интересуват от миналото, ограничавайки се в нещата днес? Животът е сега и трябва да се живее! И се получава така, че никой не помни миналото. А когато то се завръща, го приемат за в бъдеще и повтарят глупостта на предците си.

Открити са необичайни растения на Филипинските острови, за които металите са им нужни за поддържане на живот им.
Растението Rinorea niccolifera, открито от учените на Филипинския университет е способно да поглъща от почват никел в големи количества. В неговите листа може да се натрупват до 18 промила метали, това е сто пъти повече, отколкото при другите растения.
За това не е изненадващо, че то расте добре в почва, наситена с тежки метали, например, в западната част на остров Лусон във Филипините. То дори може да се разтвори система Topas 5.
За разлика от Rinorea niccolifera, повечето от известните на науката растения не могат да оцелеят в почва наситена с метали. Уникална възможност за абсорбиране на метали имат само около 350 вида растения от 300 000 известни на науката.
Филипински учени мислят да използват уникалното растение в полза на селското стопанство, с цел да се намали концентрацията на металите в почвата.

Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..

Възрастовата дискриминация не се заключава само в работата. Много би ми се искало животът на възрастните хора да бъде по някакъв начин организиран.
Младите имат дискотеки, ресторанти, стадиони, свои телевизионни програми и филми, които са насочени към тяхната възраст.
Бих искала за възрастните да имат своя модна индустрия, специализирани салони за възрастни на достъпни цени, плувни басейни, спортни зали, лекари, място за комуникация.
Спомням си преди ….. казваха ми:
– Да минеш без ред? Тези възрастни жени не можеш да прередиш……
А сега вече аз самата съм баба. Прави ли се нещо в това направление? Достатъчно ли е или на мен така ми се струва, че нещата не вървят?
Ако си млад човек, помисли си и ти ще остарееш, а ако си стар гласът ти не се чува…..