На брега на Калифорния активисти за правата на животните са открили рядка морска отровна змия. Тя се намира на стотици километри от нейното място на обитаване.

Учените смятат, че причината за това е климатичния феномен Ел Ниньо.

Редката змия Pelamis platura е била забелязана изхвърлена на плажа Силвър Стренд Стейт Бич. Дължината ѝ е 60 см.

За последен път тази змия е наблюдавана в този район през 1972 г., по времето на Ел Ниньо.
По мнение на еколозите, този случай няма да бъде единствен.

Природозащитниците смятат, че природен феномен Ел Ниньо е опасен за бъдещето на екологичното състояние на земята. Активирането на Ел Ниньо води до нагряване на повърхностните води на Тихия океан. Усилване и честота на явлението може да доведе до смъртта на морски живот и да се наблюдават други екологични проблеми.

Ел Ниньо през 2009-2010 беше най-тежкият през последните четири десетилетия и е причинил тежка суша в Индия.

Може да настъпи охлаждане във вярата, след това настъпва формалното отношение към църквата и всичко свързано с Бога, а после идва „горенето“.

Понякога изглежда, като че ли човек е преодолял охлаждането, коригирал се е , но той чувства застой в духовния си живот.

Животът може да се сравни с изкачване по пирамида. Катериш се, изкачваш се и достигаш равно място и като че ли няма никакви промени. Но човек продължава да се движи, достига до друг хълм и отново започва да се изкачва.

Така и трябва да бъде. Важното е да не се отказвате, да не се обезкуражавате и не се примирявайте с греха.

Ако не ти достигат сили, искай от Господа, който дарява на всеки нужното.

Моли се: „Господи, помогни ми да осъзная греховете си и да се боря с тях, докато ги победя“.

Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.

Истинските приятели се проявяват в скръб, а не в радост.

Боряна имаше добра приятелка и тя не се страхуваше да се опре на нея в трудно време.

Тя имаше шест деца, грижеше самоотвержено за тях. Те бяха радостта на живота ѝ.

Но бедите идват неочаквано. Боряна заболя от рак на гърдата. Нейната приятелка Поли усети, че трябва да бъде близо до нея през тези дни.

Третият съпругът на Боряна, когато разбра, че жена му е болна от рак, напусна семейството и се скри.

– Нищо не може да ме накара да живея и да се боря с тази болест, – казваше Боряна на приятелката си. – Има ли смисъл?

Болестта ѝ напредваше. Въпреки подкрепата и насърченията на Поли, Боряна бе все по-отчаяна.
Тя поглеждаше към шестте си деца, които никому не бяха нужни и тъгуваше още повече.

Един ден Боряна с насълзени очи каза на приятелката си:

– Ако аз умра, ще прибереш ли моите дечица? Моля те, направи това за мен!

– Разбира се, не се притеснявай, – отговаряше Поли без да се поколебае.

Задачата на Поли съвсем нямаше да бъде лека. Двамата със съпруга си имаха три деца. Но мъжът и прие този зов за помощ. А когато Боряна почина, Поли се притесняваше:

– Дали децата ще искат да дойдат у дома да живеят?

– Попитай ги, – усмихна се топло съпругът ѝ.

Децата нямаха нищо против и заживяха в новия си дом.

Така Боряна умря спокойна, че шестте ѝ деца ще попаднат в добри ръце.

Още преди съда да реши, дали да даде попечителството за шестте деца на това семейство, състрадателни хора събраха голяма сума пари, за да подпомогнат семейството в отглеждането на прибавилите се деца.

По-късно Поли споделяше с приятелите си:

– Сега чувствам, че животът ми е станал по-пълноценен. Грижата за толкова много деца ми доставя радост и ме прави щастлива.

Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.