Жител на Перм Иван Лебедев е изобретил необичайна триколка. Неговото изобретение е посветено на хора с церебрална парализа. Иван отдавна ремонтира велосипеди и даже има собствена работилница.

Идеята да създаде собствен модел велосипед му е дошла неслучайно.

– Сред моите познати се появиха хора с увреждания. Това са спортисти велосипедисти с церебрална парализа. Те често участват в състезания, но велосипедите им не ми харесаха. Рамката не пасвала на ръста, а структурата е невероятно висока.

Изобретението на Иван тежи два пъти по-малко, отколкото другите модели за паравелоспорт – 12,6 вместо 26 килограма. Такъв резултат може да се достигне ако се използва алуминий, въглеродни влакна и титан.
На задните колела той е установил самоблокиращ диференциал и вградена рамка, която позволява лесно да променят компоненти.

Сега този велосипед е в един екземпляр и е предназначен предимно за съревнование.

Иван Лебедев планира да започне масово производство на велосипеди на три колела. Той вече е разработил модели за всекидневния живот.

Тези велосипеди ще бъдат по-евтини в сравнение със спортните. Предвижда се да имат различни пълни комплекти, състоящи се от евтини материали.

Ники бе загубил краката си при взрива на една мина, но той все още искаше да докаже на себе си и околните, че животът му не е безвъзвратно изгубен.

Един ден докато Ники работеше в гаража си чу виковете на жена от съседната къща и веднага се отправи натам с инвалидната си количка. Той стигна до дома, но един храст му пречеше да стигне до задната врата.
Тогава Ники се приплъзна от инвалидния си стол и пропълзя през храста и боклуците до мястото.

През цялото време, когато се придвижваше така, далеч от количката, се насърчаваше:

– Трябва да отида там да помогна, независимо колко ще ме боли.

Виковете се чуваха от към басейна. Момиченце лежеше на дъното му. Детето се бе родило без ръце, то бе паднало във водата, но не можеше да плува.

Майка му стоеше отчаяна там и крещеше:

– Помощ! Помоооощ ….

Ники скочи в басейна и извади момиченцето. Лицето на детето бе синьо, то нямаше пулс и не дишаше.

Ники веднага започна да прави изкуствено дишане, а майката позвъни по телефона за бърза помощ. Оказа се, че всички линейки бяха заети, защото бяха отишли на повиквания.

Майката изхлипа и започна да се тресе от плач. Ники продължи да прави изкуствено дишане на детето и каза на уплашената жена:

– Моля ви, не се вълнувайте. Успокойте се. Аз бях нейните ръце, за да излезе от басейна. Всичко ще се нареди….

След няколко секунди момиченцето се закашля, дойде в съзнание и започна да плаче.

Майката прегърна детето си. Двете бяха много радостни.

Изведнъж жената се обърна към Ники и го попита:

– От къде знаехте, че всичко ще бъде наред?

– Когато мината ми откъсна краката, аз бях сам. Наблизо имаше само едно малко момиченце. То започна със всички сили да ме тегли към селото си. Това дете ми каза: „Всичко ще се нареди. Вие ще живеете. Аз ще ви бъда вместо крака. Заедно можем да го направим“.

Жената и малкото момиченце, го гледаха с широко отворени очи. Те бяха се отървали от страха и болката, и сега искрено съчувстваха на Ники.

– Това беше моя шанс, – продължи Ники обръщайки се към майката и дъщерята, – да върна дълга си.

Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.

Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.

Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.

Иван бързо звънна на жена си,

– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.

След това се обади и на баща:

– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.

След като го извлече лосът, животното  легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.

Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.

Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.

Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.

Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.

Не трябва през цялото време да се държиш в ръце, иначе в доста труден момент ще се съкрушиш, ще бъдеш смазан и съсипан.

Човек не може постоянно да бъде силен. Той не може през целия си живот да крие тъгата си и преживяванията си.

Трябва да дадем простор на чувствата си. И това е моментът, когато сълзите  ни освобождават от нервно напрежение и отрицателни емоции.

Запомнете, че да плачеш е полезно за здравето.

Сълзи донесат облекчение и това е първата стъпка към промяната. Сега остава да признаем чувствата си и да им даде воля, а след това да ги пуснем.

След като поплачем ние се успокояваме, отпускаме и по-лесно оценяваме нещата, след което взимаме по-правилни решения.

За това не се стремете да изглеждате до толкова силни, че да си забранявате да поплачете.

Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.

– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.

– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.

– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители,  книжовници, революционери, отдали живота си  за  българската  свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?

– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.

– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.

– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.

– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.

– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.