Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

Детето е едва на две години и половина и майка му го дава в детската градина и тръгва на работа. Непозната жена се грижи за 25 деца. За нея това просто е работа. Да види в детето личност, тя дори не се опитва да го направи. Освен това, то трябва да бъде като всички останали.
Детето и майката се виждат само вечер и в почивните дни. Детето си има свой живот детска градина, по-късно училище, уроци, изпити ….
Когато детето порасне идва си в къщи, стопля си само храната. Майка му се прибира от работа чак вечерта, тя е уморена и нервна. На нея не ѝ е до разговори с детето. Тя проверява домашните му и всички лягат да спят.
На обяд семейството се събира в почивните или празничните дни, ако изобщо се съберат.
Родителите не познават децата си. Как живее детето, за какво мечтае, какво иска? Родителите нямат време за това. Те реагират на това, което е лошо или необичайно.
Но и децата малко познават родителите си. Защото няма задушевни разговори, не четат заедно книги, няма семейни походи и разходки, липсват съвместни игри и почивка на палатка край огъня.
Децата израстват. У тях се оформят собствени представи за целите в живота, за бъдещето. За своите семейства те също ще отделят незначително време.
За да създадеш уют в дома си, да го чистиш и подобряваш, трябва просто да обичаш да правиш това. Да готвиш вкусни ястия, да печеш кексове и торти е нужно също да обичаш да го правиш. За да живееш с идеите на мъжа си, да го подържаш в делата му, нужно е да го обичаш.

Карл Павлович Брюллов нарисувал портрета на съпругата на един богаташ от Перербург.
Когато получила портрета жената започнала да капризничи:
– Нещо не ми харесва….. Боите ли са толкова лоши?
Брюллов невозмутимо отговорил:
– Ако работата е в боите, то портрета трябва да има прилика с вас, тъй като аз ги купувам от този магазин, от където вие си купувате руж.

У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

В детството си всички сме учили стихотворения за Дядо Мраз, писали сме му писма и сме броели дните до идването му със затаен дъх. Тогава не задавахме въпроса, дали съществува или не.
Много родители смятат, че не трябва да подържат вярата на децата в съществуването на Дядо Мраз. Други смятат, че когато пораснат децата им, сами ще разберат истината. Но дали тогава няма да се разочароват.
Спомням си, когато малкия Боря попита майка си:
– Мамо, нима Дядо Мраз не съществува!
Видях как младата жена изтръпна, но на помощ ѝ дойде една възрастна жена, която стоеше наблизо:
– Дадо Мраз ще съществува до тогава, докато ти вярваш в него, – каза мъдро жената и се усмихна на детето.
Минаха много години от тогава и мойте коси вече побеляха. Но колкото повече години трупам на гърба си, все повече се убеждавам, че вярата в Дядо Мраз е необходима.
Защо ли?
Защото е много забавно и весело.
Подготовката за новогодишните програми и представления, картичките направени от несръчните ръце на децата, писмата до Дядо мраз, очакването на подаръците, всичко това е увлекателно и вълнуващо.
Детските лекари отбелязват, че децата много по-рядко боледуват преди Нова година. Нима можеш да си стоиш у дома с висока температура, когато те очакват толкова интересни неща!