Другу негови имена са императорско плодче, китайска шипка. Названието „годжи“ идва от китайското – gouqizi и от древни времена е изключително високо ценено в традиционната китайска медицина.  Расте в полите на Хималаите. Не случайно в Китай се носи легенда, че хималайските столетници се хранят с годжи бери.
Този вид плод е мощен антиоксидант.
Растението включва множество аминокиселини и микроелементи, витамин С, витамини, минерали, желязо, калций, цинк, селен, ненаситени мастни киселини, флавоноиди, полизахариди, монозахариди, мастни киселини, линолова и алфа-линоленова киселина, бета-ситостерол, растителни стероли и много други необходими елементи. Също така съдържат зеаксантин от 200 мг до 100 г в сушените плодове и полизахариди: до 31% от теглото целулозата.
Всичко това влияен на организма по следния начин: подобрява правилното функциониране на сърцето, регулира функцията на бъбреците, възобновява функцията на белите дробове, предотвратява ревматизъм, укрепва зрението, мускулите и костите, повишава съпротивителните сили на организма към инфекции.
Годжи бери съдържа най-обещаващите хранителни вещества и поддържат здравето. Те са подходящи като ефективно средство за лечение на патогенни състояния на сърцето, черния дроб, далака, белите дробове и бъбреците. Плодовете съдържат цял ​​набор от антиоксиданти, минерали, витамини, особено C и имат ниско съдържание на калории.
Те са разпространени на Запад като здравословна храна, поради високото съдържание на витамин С. В 100 грама плодове се съдържа до 2500 мг витамин C.
Годжи бери също се препоръчват за лечение на ревматизма, причинено от студен и влажен климат. Продължителната им употреба укрепва ставите, костите и имунната система, помага за намаляване на теглото, повишава жизнеността, подобрява зрението, забавя процеса на стареене, осигурява дълголетие.
Проучванията показват, че плодовете имат силен стимулиращ ефект върху имунната система, повишаване нивото на имуноглобулина. Тяхната консумация се препоръчва за деца с отслабена имунна система и тези, които живеят в стрес.
Храни, обогатена с тези плодове помага за регулирането на сърдечната честота и кръвното налягане.
Известно е също така, че благотворно въздействат върху мъжката плодовитост и потентност. Годжи бери широко се използват като традиционно ориенталско лекарство.
Поради приятния им вкус, плодовете могат да се консумират директно или да се поставят в храни и напитки. Препоръчителната дневна доза е не повече от 10 г., разделена на две, приема се сутрин и вечер на гладно за период от 2-3 месеца.
При гастрити и за регулиране на храносмилането плодовете се консумират направо. За понижаване на кръвната захар и кръвното налягане плодовете се заливат с гореща вода, запарват се и се консумират заедно с водния извлек. Обичайната доза е 10-20 г дневно, разпределени за 3 приема. Чаят от годжи бери  се препоръчва за подобряване на зрението, а чаят от годжи и китайски лимоник – за пречистване на черния дроб и предпазване от затлъстяване.
Особено благоприятно въздействие върху целия организъм има чаят “осем съкровища”, в който годжи бери се комбинира със зелен чай, фурми, жен-шен, хризантема, плод лунйен и небет шекер.

Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Сред билкарите особено популярна е шипката. Това растение е достъпно за всеки и се явява уникално лекарство за много заболявания.
Интересното е, че почти всички части на шипката имат оздравително въздействие. Освен плодовете, могат да се използват листата, клоните, корените и дори цвета им.
Например, коренът на шипка много добре помага при заболявания на бъбреците и жлъчния мехур.
Шипките могат да се използват в борба с глистите. Тинктура от цветове се справя добре с заболявания на очите, като например конюнктивит и ушите – отити от различна степен на сложност.
Шипка е богата на витамин С. Тя има благоприятен ефект върху имунната система, повишава работоспособността и подобрява паметта. Добре въздейства при ангина, анемия, авитаминоза и различни гинекологични проблеми.
Ако имате изгаряния, използвайте маслото от шипката, изгореното бързо преминават. Също така, с помощта на шипката можете да се отървете от белези.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.