Замисляли ли сте какво всъщност е „любов“? Каквото и определение да дадем за нея, това не е достатъчно.

Да обичаш някого или нещо, се вижда явно.

Да успокоиш изплашено дете, да сготвиш любима храна в своето семейство, да преодолееш егоизма си, да не останеш безучастен към болките на хората, това е любов, към която всички сме призовани.

Вярно е, че е трудно да обичаш всеки и винаги, но имаме пример в лицето на Исус, който обикна цялото човечество и даде живота си за всеки един от тях.

Нека да постъпваме така, че да не се нараняваме, по-добре е да се насърчаваме, вдъхновяваме и да служим, като използваме всяка предоставена ни възможност за това.

Ние сме различни, но Бог излива в сърцата ни любовта Си, така, че да бъдат достигнатите отрудените и обременените и да бъдат освободени от робството на греха.

Това е просто празник, така че не се разстройвайте, ако той не е минал според очакванията ви и не сте били с този, с който сте искали.

Утрото може да ви поднесе подарък, по-рано приготвен. По това време може да отидете на разходка или на кино.

Не е нужно да приемате срещането на Новата година като трагедия, ако сте имали неуспех или провал.

На този празник, какъвто и да е той и каквото и да сте правили на него, всичко трябва да ви радва.

Кой знае, може би тази Нова година да бъде една от тези, които никога няма да забравите. За нея ще си спомняте с топлота и трепет.

Но не гледайте само собственото си удоволствие и не подхранвайте егоизма си, в противен случай това няма да ви доведе до добро.

Християните в Коринт били още духовно незрели. Всеки правел това, което смятал за нужно. Настоявал за правото си.

За това много спорели и се обиждали, а в такава атмосфера било трудно да се покланят на Бога.

Павел ги учел да се смиряват и в църквата да вършат това, което ще послужи за общо назидание.

Нека да оставим зад стените на църквата своя егоизъм и гордостта си.

По-добре е да се обичаме и да приемаме другите, за да можем заедно радостно да се покланяме на Бога.

Нека да растем във вяра и да действаме благопристойно.

Егоизмът е дума, която е известна на всеки, но не винаги се използва в съответствие с истинското си значение.

Често егоисти се наричат хора, които отказват да се подчиняват, опитвайки да запазят собствените си граници, противодействайки на тиранията и манипулациите.

Но какво е това егоизъм? Опасно ли е или необходимо явление?

В някои ситуации понятието егоизъм се подменя с различни постъпки, философски принципи и думи. Думата „егоизъм“ в нашата култура се е превърнала в нещо много лошо.

Малко хора разбират, че грижата за себе си и собствените нужди е нормално за един жив организъм. Така че егоизмът е присъщ на всеки психически здрав човек, но формата и степента на проявяването му могат да бъдат различни.

Любовта не е просто „усмихнато“ приятелско отношение към хората. Могат и да ви се усмихват, но когато работата стигне до дела, всички изчезват или ви казват, че нужда ви е ваше лично дело.

Това не е само положително отношение. Любовта може и трябва да бъде строга, взискателна, дори горчива, а истината да казва в очите.

В нея няма мотиви за алчност, жажда за власт или така да бъде“ по моему“. Това не е любов, а чувство за притежание, егоизъм и грижа за себе си.

Наличието на любов е мярка на зрялост и показател за улегналост и разсъдливост. Важно е да се стремим да растем и развиваме духовно и да не спираме този процес.

Детето се отличава с егоцентризъм. С възрастта  и възпитанието то трябва да излезе от него. И когато стане възрастен да бъде готов, да умее да обича, да приема и носи отговорност.

Когато Исус е дошъл на земята, Той е правел всичко от любов. Учел, служил, изобличавал и накрая дал живота Си за всички. Исус трябва да бъде пример в това за нас.

Истинската любов се проявява, тя не остава скрита. Не прилича на фойерверки, които будят възхищение, а после изчезват. Любовта действа, а не бездейства. Това действие положително влияе на обекта, за когото е предназначена.