У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

Активисти хакери от групата “ “КиберБеркут“ са заявили, че са отворили електронната поща на полковник от украинската армия. Сред писмата му имало и документи, които потвърждавали масовото дезертиране на войници.
„Преписката потвърждава фактите за масово нежелание на обикновените украинци да стреля по техните съграждани. Сега можете да видите реални данни за стотици дневни дезертьор войници…. Моралният дух в“ защитниците“на Украйна е толкова нисък, че цели взводове и роти хвърлят оръжията си и бягат от частите си, въпреки заплахата за разправа с тях“- съобщават хакерите.
Като доказателство от „КиберБеркут“ са публикували няколко документа от пощата на полковник В.М.Пушенко. Там в доклад на командира на украинската войскова част  В0849 полковник Грищенко заявява, че на 16 юли 149 войници и офицери от механизирания батальон на трета украинската армия, танков батальон и роти на снайперисти самоволично са напуснали военните си позиции в района на донеския Амбросий и са предали оръжията си.

За щастие или не, понякога думите насочват ума ни в определена посока.
Това се е случило през 1854 г. Тази година била първата от служението на Чарлз Спърджън в Лондон.
Върлувала холера. Едно след друго семействата канели Спърджън да посети  смъртния одър на любимите им хора и почти всеки ден той бил на погребение.
Отначало той се впуснал с целия си младежки ентусиазъм да посещава болни, да подкрепя роднините на умиращите, …
Изтощен физически и с натежало сърце той започнал да се предава и си мислел, че вече си отива.
Когато се връщал от едно погребение, вниманието му било привлечено от къс хартия сложен на прозореца на един дом. Този лист нямал вид на обява. В центъра му с големи букви било написано:
„Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое и си направил Всевишния обиталището си, за това няма да те сполети никое зло, нито ще приближи язва до шатъра ти“.
Тези думи предизвикали мигновенна реакция. По-късно Спърджън споделял:
– Вярата приема думите като нейни. Почувствах се сигурен и освежен …..Аз продължих посещенията си при умиращите с тих и спокоен дух“.
При всички обстоятелства уповавайте на Бога и Словото Му, но бъдете внимателни какво говорите в сърцето си.

Те дойдоха с Яков, всеки със собственото си семейство. Въпреки, че всеки един от тях имаше свое семейство, те все пак се събраха около Яков.
Взети заедно, те представляват едно могъщо дърво, където всеки е отделен клон, в основата на собственото си семейство.
Всички те са деца на Яков, но те вече имат и свои деца. Този семеен дух, който вдъхновява всеки син да създаде свой ​​собствен дом, като клон на бащиния си дом и който дава възможност на всеки баща да продължи и в своите деца, и децата на децата, установява тясна, неразривна връзка, която свързва родители с деца и деца с родителите си.
Това е духът източник на вечното благоденствие на Израел. Това е тайната на безсмъртието на еврейския народ.

От къде е започнало това?
Историята на нашите предци има дълбоки езически корени, отзвука от които можем да наблюдаваме днес. 1 април е бил Ден на пробуждането на духа на дома.
Древните славяни вярвяли, че през зимата, подобно на много животни и духовете на дома спят. Тя спят докато пролетта всъпи напълно в правата си. А тя за нашите предци не е идвала през март, а чак през април.
По-точно, идването на пролетта е белязана от пролетното равноденствие на 22 март и всички следващи дни до 1 април се среща пролетта. На 1 април пролетта е дошла окончателно и духът на дома трябва да се събуди и да въведе ред.
Нашият далечен прародител се е опитвал да умилостиви разбудения дух с хляб и мляко, но към хляба трябвало да се прибавят и зрелища. Такива зрелища били гуляите, шегите, смеха на хората в дома. Хората обличали дрехите си наопаки, на краката си слагали различни чорапи и обувки, а в разговорите си се стремели да заблудат някого, да му направят шега, та домашният дух, който току-що се е събудил да забрави, че са му прекъснали сладкия сън.
С течение на времето е забравено да се угажда на домашния дух, но традицията да се правят шеги са останали. За това човек на 1 април не се доверява на никого. И сега знаете защо.