Влезе магарето, с Исус на гърба, в Ерусалим. Пред него се разстилаха клони и дрехи.

Магарето погледна на всичко това и обидено продума:

– Кой смее да ме нарича глупаво и неблагородно животно?!

Не приличаме ли понякога на това магаре?

Бог ни дава сила и ни поверява да извършим делото на благовестието на земята, а ние вече се считаме за герои, сякаш всичко вършим със собствени сили.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.

Полото се е появило първоначално при тенисистите.

Такова е облякъл десетократния победител на турнира Големият шлем французина Рене Лакоста през 1926 г.

След година Лакоста поставил на своята фланелка изображението на крокодил.

След приключване на спортната си кариера, той основал със с тази емблема своя марка дрехи  Lacoste.

Новият вид пола били носени не само от тенисисти, но и от други спортисти, особено играчите на поло.

Така под такова име тази дреха се закрепила в общо разговорния език.

Случва се така, че в пералнята попадат неща, които не трябва да бъдат там в дадения момент, защото избледняват. Понякога недоглеждаме и пропускаме, а резултатът е негодни за носене дрехи.

Обикновено такива вещи се изхвърлят на боклука или се носят само у дома. Не е нужно толкова бързо да се отказвате от тях.

Ако дрехи ви са избледнели след изпиране, предлагам ви да изпробвате това.

1.Накиснете в топла вода с амоняк, на 5 литра 2 флакона, избледнелите дрехи за 30-35 минути.

Първоначално ще усетите неприятна миризма, но избелелият цвят ще изчезне и на дрехата няма да има никакви разминавания на цветовете.

На премиера на операта „Палячи“ присъствал странен зрител. Той влязъл в залата с прашни дрехи на ездач, високи обувки с шпори …..

По време на антракта Леонкавало пристъпил към непознатия, поклонил му се и вежливо казал:

– Сър, благодаря ви от цялото си сърце!

– За какво? – удивил се странният зрител.

– За това, – казал композиторът, – че не сте довели на моята опера и коня си!