Здравей, Дядо Мраз!
Аз се казвам Дима. На 10 години съм. Живея в град Енакиево.
Знаеш ли, Дядо Мраз, мама ми каза, че ще ми донесеш подарък за последен път. На 11 години минавам в категорията на възрастните. Бих искал да ми донесеш някой подарък за спомен.
Сега при нас е война. Обстрелват ни. Много е страшно.
По-добре не идвай тук Дядо Мраз. Всичко си имам, може и без подарък да мина.
Ако армия те бомбардира, като боинг, всички деца на земята ще останат без Дядо Мраз.
Дядо Мраз, ти си истински вълшебник и можеш да правиш чудеса, много те моля, направи така, че при нас да спре войната, да не ни обстрелват вече и моята майка да не плаче повече.
Ако ти не се боиш и все пак долетиш при нас, то донеси ми нещо за спомен.

Пакистанският съд осъди 59-мюсюлмани, включително двама свещеници и 4 жени за убийството на християнско семейство през ноември за „оскверняване на Корана.“
Съгласно разследването проведено от Комисията по правата на човека в Пакистан не са намерени „абсолютно никакви доказателства за оскверняване на Корана.“
Правозащитници смятат, че линча е настъпил след спор на Шахзад с работодателя му за заплати и аванси, които той трябвало да получи. Малко след спора в село се разнесъл слуха, че Шахзад и съпругата му са изгорили страници от Корана.
Ръководителят на администрацията на Пенджаб Шахбаз Шариф отсъди да се заплати на семейството на жертвите 5 милиона рупии и да се дадат 10 акра земя за обезщетение. Той заяви, че държавата ще поеме разходите за образование 3-те деца на изгорената двойка.
А ето какво се е случило точно.
Разярена тълпа мюсюлмани изгорили 35-годишният Шахзад Масих и бременната му съпруга, 31-годишната Шиама. Те били хвърлени в  пещ за печене на тухли, след като били жестоко пребити. Престъплението е извършено на 4 ноември в Кот-Радха-Кишан в Касур, на 50 км от Лахор.

В навечерието на Нова година децата рисуват картички и картинки за близките си.
Тези „плесканици“ и „цапаници“, разбира се, изглеждат мило, но на вас родителите ви се иска нещо по-различно.
Тогава научете децата си на няколко интересни техники на рисуване.
За това са ви необходими боички, парче дунапрен, памучни тампони, а още малки пръсчета и длани.
С отпечатъците от пръсти и длани могат да се направят необичайни картини. За целта трябва да се потопят пръстите и тампоните в съд с боя. След това се правят „следи“ върху хартия.
Тук всеки може да прояви своята изобретателност.

Историята за раждането на Исус Христос е удивителна и взривява много сърца. Това е нещо повече от хубава приказка, която разказват на децата преди сън.
Мисълта, че Творецът на вселената, вечния Цар, безкрайният и всемогъщ Бог е дошъл на земята не в царски дрехи, а като един от нас, в образ на младенец, лежащ в ясли….. , но главното е, че Той дойде за всеки от нас.
Това е невероятно, пълнотата на сила и любовта се проявява в нещо привидно слабо и незначително. Победа и господство се постигат не чрез потискане на хората, а „налагане на доброта“.
За това за мен Рождество не е просто религиозен празник, а отправна точка към пълнота в живота тук на нашата многострадална земя.
Това е началото на вечността за мен, възможност да живея далеч зад пределите на времето ….

Децата се бяха скупчили край учителката си. Тя се усмихваше на всяко от тях. Години наред им отдаваше цялата си нежност и любов.
– Деца, – каза тя, – днес е празник, какво си пожелахте да получите като подарък?
– Аз пожелах да има конструктор „Лего“, – пръв скочи Наско.
– Хубаво е, ако получа нова рокля, – плахо каза Зина.
– Е, ако можех да получа още някое интересно малко пухкаво животинче, – замечтано добави Весела.
Тя обичаше животните и си бе направила малък домашен „зоопарк“.
Всяко от децат пожелаваше на глас това, което най-много искаше да получи като подарък.
Диди стоеше отстрани и гледаше шумотевицата, но някаква тъга беше засенчила лицето ѝ.
– Диди, – каза топло учителката, – ти не искаш ли подарък?
– О, ако можеше, моят татко да не е болен и този…., – тя си спомни думата, – тумор да изчезне от него.
Учителката замълча. Погледна момиченцето и нежно добави:
– Може, за Него няма нищо невъзможно….., а нещо за себе си няма ли да поискаш?
Диди вдигна тъжните си очи и погледна уплашено учителката си:
– Ако пожелая нещо друго, татко ще остане ли така… болен?
– Не, не, мила моя, – успокои я учителката. – Той непременно ще изпълни всичко….
Учителката едва сдържаше сълзите си. Днес е празник. Трябва да се веселим и да се радваме. Исус дойде, за да отнеме болката и мъката ни и да ни дари с радост.