Всяка година на 24 май в страната ни се празнува Деня на славянската писменост и култура.

Този празник е свързан с имената на двамата братя Кирил и Методий, славянски просветители, създатели на славянската азбука. Те проповядвали християнството и първи превели богослужебните книги от гръцки на славянски.

Именно тези двама български просветители са създали първата славянска азбука, която ползваме и днес. Азбуката е получила своето име кирилица от името на по-малкия брат.

Използвайки създадената от тях азбука, братята са превели от гръцки език Писанието и редица богослужебни книги.

Първите думи, написани с букви от славянската азбука били началните  редове на Евангелието от Йоан:

В началото бе Словото;
И Словото беше у Бога;
И Словото бе Бог.

Калина набързо се ожени. Детето се появи десет месеца след сватбата.

Тя много по-рано разбра, с какъв човек се бе събрала, но назад път вече нямаше, тогава чакаше рожба.

Съпругът ѝ Никифор бе красавец, но гуляйджия. От пръв поглед хареса Калина. Преследваше я навсякъде и не я остави намира, докато тя не се съгласи да му стане жена.

А сега ….

Той постоянно се напиваше с приятелите си и пропадаше със съвсем непознати в баровете по цели нощи.

Но дори и да си останеше в къщи, от него нямаше никаква полза. Калина трудно можеше да го накара да закове един пирон, а за останалото да не говорим.

Много често Калина се бе оплаквала на майка му:

– Защо не поговорите с него, вас навярно ще послуша.

– Той е мъж, – заставаше майката на страната на сина си. – Коя си ти да му държиш сметка, къде ходи и какво прави?

Тази възрастна жена нито веднъж не предложи на снаха си помощ и не ѝ оказа поне малка подкрепа.

В един много тежък ден на Калина ѝ дойде гениална идея и тя реши да я осъществи. Речено сторено.

Тя позвъни на свекърва си и я попита:

– Можете ли да ми кажете, кой трябва да мие и преоблича детето, когато „напълни гащите си“? Мама или татко?

– Разбира се,  с това трябва да е занимава мама, скъпа, – каза свекървата снизходително.

– Добре тогава, – каза Калина. – Тогава можете ли да дойдете и да почистите сина си. Той пак се е напил и целия  е в лайна ….

Един ден Петров се отпусна и започна да разказва за студентските си години:

– Когато бях студент, имах един преподавател, които обичаше много да чете вестници. Той беше много строг, не даваше да се преписва.

Всеки от слушащите леко се усмихваше, като си спомняше за подобни преподаватели, с които се бе сблъсквал.

– Наближаваше сесията, – продължи да разказва Петров. – Моят приятел Илия Тодоров предложи, да му купим вестници. Речено сторено.

– Подейства ли номера ви? – попита Дамянов.

– Започна изпитът, преподавателят се закри с вестника и започна да чете. – Петров леко се усмихна. – От време на време той казваше: „Обръщам“. И так всеки път сам ни предупреждаваше.

– За всеки може да се намери подход. – обади се Каменов.

В едно неделно училище дошли проверяващи. Децата били малко и когато проверяващите влезли в помещението, всяко дете поздравило дошлите.

Членовете на комисията през целия ден обикаляли стаите в сградата. Децата, където и да ги срещнели отново ги поздравявали.

Проверяващите били изненадани от това. Тогава един от тях попитал един ученик:

– Ти вече ни поздрави, защо като се срещнахме отново, ти пак ни поздравяваш?

Ученикът отговорил:

– В живота на всеки човек постоянно се случва нещо и хората се променят. Така, че може да се каже, че за това време и вие сте се променили. Затова ние вече сме съвсем други хора и отново можем да се поздравим.

Николай и Зина с радост очакваха раждането на детето си. Те дълго си говореха, как ще го водят на разходка, ще му четат приказки, ще си играя заедно с него, ще го обучават и му показват различни неща.

Дългоочаквания ден настъпи. Раждането протече много тежко и лекарите се принудиха да направят секцио.

За щастие момиченцето, което кръстиха Райна, беше добре, но Зина изпадна в кома. След раждането тя изгуби съзнание и не даваше никакви признаци на живот през следващите няколко часа.

Николай и роднините се молиха и вярваха, че Зина ще дойде на себе си и ще прегърне малката си дъщеричка.

Но чудото се бавеше.

Лекарите се бяха отчаяли и вдигнаха ръце от младата родилка.

Една от медицинските сестри каза:

– Знам от опит, че за новороденото докосването от майката има огромно значение. А защо да не направим обратното?

– Сигурна ли си, че ще има някакъв ефект? – попитаха я останалите, които бдяха над родилката.

– Не знам, – каза медицинската сестра, – поне да опитаме. Може да подейства.

Сложиха бебето в ръцете на майката. Райна започна да плаче, да крещи и …. стана чудо.
Зина отвори очи и се върна към живот.

След няколко дни тя се прибра у дома и разказваше на близки, познати и приятели:

– Лекарят ми каза, че викът на дъщеря ми ме е накарал да се върна в съзнание.

Всички се радваха край нея и прегръщаха малкото момиченце, което бе помогнало на майка си да оживее.