През септември 2011 г. в град Монтаня, намиращ се в северна Италия, на 71-годищна възраст починал Йоцели Ренцо. Докато бил жив с нищо не е привличал погледите на медиите, но след смъртта си станал известен заради предания си котарак Толдо.

След като спопанинът му бил погребан, котето започнало да носи различни подаръци на гроба му: листа, клонки, пръчици, пласмасови кофички и книжни кърпички.

Необичайното поведение на котаракът било забелязано от роднините на Ренцо, които редовно посещавали гроба. Разбира се, не всички посетители на гробището са доволни от присъствието на котарака, за това често го прогонвали.

Главното е да не се наруши Боливийския закон.

Жителите на едно боливийско село погребали предполагаемия изнасилвач и убиец в гроба на неговата жертвата.

В селото живеят предимно хора от индианското племе кечуа. Селото се намира в близост до гр. Колкечака, разположен на височина около 4200 метра над морското равнище.

Около 200 селяните научи, че полицията подозира в изнасилването и убийството на 35-годишната Леандро Ариас Ханко Сантос Рамос и решили сами да го осъдят.

Разгневените местни жители хванали Рамос и го погребали в един гроб с неговата предполагаема жертва.

Хванали младежът и на погребението на жената го сложили върху ковчега с тялото и ги закопали заедно.

На следващия ден, жителите блокирали пътя до селото, полицията и прокуратурата не могли да се доберат до тях.

Случаите за саморазправа с предполагаеми престъпници често се случва в селските райони на Боливия.

В друго село хвърляли камъни по заподозряни за грабеж, а след това живи били изгорени със неговият съучастник.

В центъра на Лондон са намерили  погребани хор от времето, когато е върлувала „Черната смърт“. Това се случило, когато прокарвали високоскоростна жп линия през града.
Телата били намерени при прокарване на тунел в района Charterhouse Square. До 15 март са изкарани 13 тела. Намерени в близост глинени изделия показват, че телата са били погребани в средата на XIV век.
По-рано археолозите са предполагали, че в покрайнините на Лондон могат да се намерят масови гробове от времето, когато там е върлувала чума. В новооткритата гробница скелети били подредени в стройни редици. Това, според експертите, показва, че телата са били погребани в началото на епидемията, когато броят на смъртните случаи е бил малък. В по-късните етапи трупове са били безразборно изхвърлени в масови гробове.
Образците от пробите на ДНК събрани от скелетите, могат да хвърлят светлина върху развитието и разпространението на щамове от чумата от времето на „Черната смърт“ до ден днешен.
Този гроб не е първият, който са открили археолозите. През април 2011 г. погребани хора са намерени до терминала Ливърпул Стрийт. Там са намерени стотици скелети.
Изграждане на  линията Crossrail на стойност близо 16 милиарда паунда е започнало през 2009 година. До 2018 г. високоскоростна железопътна ще събере 39 станции в Лондон и околностите. В момента изкопни работи са проведени на 40 обекта. Изграждането на линията е най-големият археологически проект в Обединеното кралство.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.