Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Всеки път, когато чуя за извършен аборт косата ми настръхва. Плакала съм не един път за това, че ежедневно се извършва масови убийства на деца.
И това го правим ние, които се наричаме разумни същества. Тъжно е. И с колко много мъка е изпълнено всичко това?!
Говорих наскоро с едно момиче, което е направило 12 аборта. То с искрено удивление ме попита:
– Какво да правя като през цялото време все залитам?
Това са реални хора, а толкова безотговорни.
Никого не осъждам и самата аз не съм ангел, но ме боли, срамувам се за всички нас, които допускаме това да става…. Страшно и грозно… и ние го приемаме като нещо естествено.
Никой не иска да погледне на снимката абортираните деца. Неприятна гледка е….
Да в нашия свят все още има толкова много красиви и прекрасни неща, но те не струват нищо, ако скрием главата си в пясъка и не желаем да погледнем истината. В този свят има толкова много мръсотия, не говоря за боклука, който изхвърлямо в кошовете, а за душите ни….
Истината може да запази множество животи. И всеки спасен живот ще донесе частица светлина в този свят.
Погледнете и вижте, какво прави нашата безотговорност!

В центъра на стария град ще се появи нов ултра – модерен хотел.
В края на 2017 г. в Карлсплац ще започне работа по изграждането на хотела, която ще продължи две години.
Хотелът клас „лукс “ ще бъде построен на мястото на хотел Königshofen, който ще бъде разрушен. Проектът на новия хотел в стила на “ Тетрис “ е създаден от испански архитект.
Девететажният хотел ще има големи прозорци и площадки за наблюдение от високо.
На покрива на хотела с 95 стаи ще има ресторант с прекрасна панорамна гледка към града.

Прекестулен е висока скала с височина 604 метра, Тя има квадратен почти плосък връх с размери 25 на 25 метра. Заради формата си го наричат „трибуна“. От скалата се открива невероятна гледка към фиорда Люс и платото Кераг.
Прекестулен е не само природна забележителност и живописно място, но е и изключителна туристическа атракция. Ако сте били тук спокойно можете да кажете, че сте били „на ръба“.
Тук идват повече от 100 хиляди туристи и всеки преследва някаква своя цел. Едни почиват от ежедневните си грижи и се наслаждават на живописната гледка, други жадуват за нови преживявания, а трети искат да се отърсят от страховете си.
На върха няма никакви ограждения и най-смелите могат да отпуснат краката си над пропастта. Но не всички се решават да надникнат от края на скалата.
Това не е изненадващо, защото когато стоиш там имаш усещането, че върхът ще се пане всеки момент. В средата на платото има голяма пукнатина широка 25 см.
Ако се вярва на легендата, няма от какво да се страхуваме. Според нея върхът ще рухне, когато седем сестри се оженят за седем братя от един район в Норвегия. Друга легенда разказва, че на древния Прекестулен са извършвани екзекуции и жертвоприношения.
Пътят към върха е труден, пътеките към него на места са много стръмни. Той започва от «Preikestolhytta Youth Hostel» на височина 270 м и се издига до 604 м.
Обикновено изкачването отнема 2 часа. Разстоянието от 3,8 км е осеяно със слизания и  изкачвания.

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.