Ким Чен Нам, най-големият син на Ким Чен Ир, е получил образованието си в Швейцария, след което е работил на високи държавни постове. Той е смятан за наследник на поста на Великия Ръководител.

Неговите отношения с баща му се влошили през 2001 г., когато Ким Чен Нам, придружен от две жени и едно малко момче, вероятно негов син, се опитал да отиде в Япония с фалшив доминикански паспорт.

Предполага се, че целта на визитата е посещението на Токийския Дисниленд. За това властта преминава към неговия полубрат Ким Чен Юни и Ким Чен Нам загубва шансовете си да стане държавен глава.

Макуахутъл е меч, който са използвали древните ацтеки.

Дължината му е 120 см, а по краищата му се намират специфични канали с остри ръбове.

Оръжието било направено от дърво , но било промислено, до най-малки подробности.

Заслужава да се отбележи, че в каналите е разположен обсидиан, който е почти невъзможно да се отстрани. Това показва, че качеството на оръжието е много добро.

Зъбите му били толкова остри, че мижели да отрежат глава на мъж.

Васил Драганов и Павел Стърков седяха пред две чаши бира в тихи следобед в селската кръчма и размишляваха философски на злободневни теми.

– Смята се, че у всеки човек възникват около 600 хиляди мисли на ден, – каза Васил.

– Да всички тези събития, идеи и не знам още какво, постоянно преминават през главата ни, – съгласи се Павел. – Но те ни пречат да почувстваме тишината и спокойствието.

– Ако можехме да се успокоим, може би бихме направили нещо много по-добро.

– Да, мълчанието е източник на вдъхновение, – въздъхна Павел. – Както си стои спокойно човек, гладката повърхност на душата му е способна  да отрази Божествения Лик.

– И тогава всичко ни изглежда прекрасно наоколо, – добави Васил.

– Нашите мисли са като наркотици, – засмя се Павел. – Напъваме се и се опитваме да излезем от ситуацията, в която сме се набутали. Но нима може по такъв начин да се получи нещо свястно?

– Един мой приятел, ти го знаеш Гълъбът, нарича това състояние „минути на спокойствие“.

– Пробвай в такива минути да „изключиш“ екрана в главата си и дай преднина на мозъка си, вярвам ще се получи нещо, – почеса се по главата Павел.

– Нашето тяло е храм на Божий. Влезем ли в този храм, заставаме на мястото си, успокояваме се. В такива минути усещаме, че Той е до нас и чрез Него „живеем и движим се“, – заключи Васил.

След това двамата приятели се разделиха мълчаливо, поемайки всеки своя път.

Мао Цзедун никога не вземал вана, не миел главата си и не чистил зъбите си. Милиони китайци му подражавали. Те обичали да дъвчат чаени листа  по този начин устната кухина се избавяла от зъбни налепи.

– Нима тигрите чистят зъбите си? – обичал да повтаря китайският диктатор.

Тази политика довела до това, че 97 % от китайците имали болни зъби. Не стигали стоматологични клиники и специалисти.

За да поправят това положение, китайците обявили 20 септември за „Ден на любов към зъбите“.
В този ден се провежда масова разяснителна работа сред населението за правилата на хигиена на устната кухина и необходимостта от лечение на зъбите и венците от зъболекар.

Днес беше необичаен ден, особено за Митко. Той бе направил необходимото и въпреки, че се съмняваше, успя.

Сега с майка си крачеха към уютният ресторант  в техния квартал.

Митко малко се притесняваше, защото заекваше, а това му създаваше главоболия при общуване с околните.

Когато бяха седнали вече на една маса в ресторанта и бяха поръчали желаното на келнера, Митко каза на майка си:

– Мамо, чу ли и келнерът заеква като мен?

Не, майка му изобщо не бе забелязала.

Обядът бе великолепен.

Когато Митко и майка му излизаха вече от ресторанта, предадоха им бележка от момчето, което ги бе обслужило.

Това, което бе написано в нея, трогна майката и синът.

Там пишеше:

„Изпитах буря от емоции, когато чух, че синът ви заеква. Аз заеквам още от детството си. Знам колко е трудно, особено в началото. Исках да поговорим малко, но се страхувах, че ще започна да заеквам. Ако имате въпроси към мен , особено сина ви, с радост бих ви помогнал“.

Келнерът бе оставил номера на телефона си.

„Колко добре е постъпило този младеж, – помисли си майката. – Сега синът ми няма да се чувства сам“.

– Как мислиш, – обърна се тя към Митко, – да му звъннем ли?

Митко се усмихна и кимна с глава.

– Да, – каза майката, – непременно трябва да му благодарим за отзивчивостта.