Композиторът и аранжорът Манфред Менн през 1960 г. построява кариерата си на сполучливо обработени чужди, малко известни песни.

Тази традиция той не изменил до 1970 г., но стилът си променил  кардинално.

През 1971 г., уморен от работа в жанра на три-минутни поп песни, той решава да реализира напълно своите амбиции, позовавайки се на плодородните жанрове като прогресив и хард рок.

За тази работа бил създаден нов проект –  MANFRED MANN’S EARTH BAND («Земният оркестър на Манфред Менн“, свирейки дълги, политически  и сложно аранжирани композиции.

Манфред Менн казал:

– За първи път от много години аз изляза на сцената с вдигната глава и без капка срам.

Конят в традицията на много народи e почитан като свещено животно.

Той е необходим атрибут на по-големите езически богове и едновременно се явява като хтонично същество – небесно, родено от земята, свързано с култа на плодородието и смъртта,

В Китай, конят е символ на небето, огън, ян, юг, скорост, постоянство, добра поличба. В Япония богинята Бато Канон, милостивата Велика Майка се явява по формата на бял кон, глава на кон или короната с фигура на кон.

Отдавна са минали времената, когато конете са били главно средство за придвижване и основна теглителна сила. Те не станали безполезни, а красотата на облика им и изразителния им вид  са станали притегателни за нас.

Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.

Старецът извикал:

– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!

Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.

Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:

– А къде е шапката му?

Традицията за правене на сватбена торта идва от Древния Рим, когато младоженецът разбивал ечемичена торта над главата на невестата.
В средновековна Англия сладки рула се слагали, колкото се може по-високо, за да се целунат младоженците над тях. Ако успеят да се целунат, въпреки препядствията означава, че животът им ще бъде благополучен и преуспяващ.

Не всички торти били сладки.

Повечето от тях се правели от говеждо или агнешко месо. В една от най-ранните английски рецепти за правене на „торта на булката“ се изброяват гребени на петли, кедрови ядки, „момици“ на телешки тестиси, стриди и подправки. Всеки от гостите трябвало да си вземе парче от тортата. Неспазването на това изискване се смятало за изключително неуважително.

Вътре в тортата често се скривал пръстен и който го намерил, се смятал за следващия, който ще се жени.

От XVII век, торта на булката била заменена с такава, която е ранна версия на съвременните сватбени торти.

ъж, вратовръзка, полет, кино, думи, Пътниците вече бяха заели местата си в салона на самолета, когато вътре влезе една жена. Тя водеше за ръка малкия си син, който недоволно се дърпаше и все нещо искаше от майка си. Тази жена бе  бременна.

Някои от пътниците я гледаха със съчувствие, а други с неприязън.

– Ако тоя малкия постоянно писка и хленчи, – измърмори сърдито един възрастен мъж в солиден костюм и вратовръзка, – полетът ни ще отиде на кино. Никой няма да може да си почине от него.

Като потвърждение на думите му, хлапето започна настойчиво да дърпаше нещо от малката чанта, която носеше майка му и запищя пронизително.

Хората възмутени обърнаха глави по посока на шума.

Един мъж стана , приближи до жената и каза:
– Извинете, бих искал да ви помогна. И аз съм имал малки деца. Ще позволите ли да взема сина ви при себе си,  да се грижа за него по време на полета. А вие си отдъхнете, имате нужда от почивка.

Жената бе изненадана. Тя се смути от предложението, но приветливо кимна:

– Да, да …много ви благодаря.

През целия път мъжът вървеше по пътеката между седалките, носеше малкото момче и го люлееше като собствен син. Детето скоро се укроти и заспа в прегръдката му.

Тези, които бяха по-назад в салона, не разбраха какво бе станало, затова възприемаха мъжа като баща на детето.

Една жена се трогна до сълзи от случилото се и благослови „бавачката“ на малкото момченце:

– Бог да и благослови, господине.

Този мъж наистина беше за възхищение, защото беше бял, а детето, което държеше в ръцете си бе черно.

За да станеш герой, не е нужно да тръгнеш да спасяваш света. Ето един такъв обикновен и незабележим жест, може да върне вярата в човека, че добротата все още съществува в нашият объркан и отчаян свят.