Това е, което ни учи Библията е за всички. Ако не сте приложили Божието Слово в живота си, не сте изучавали Библията по начина, по който Бог е искал това.

Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни информира. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, а не по-голяма глава. С други думи, Бог иска нашата вяра да се отрази в поведението ни.

Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как да живеем. Бог ни е дал Своето Слово за основно трансформиране на живота ни.

Библията описва себе си по различни начини. Например, тя нарича себе си чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят радикални промени. Бог иска Библията да промени драстично живота ни.

Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб, и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ядем или пием редовно, ще умрем. Ние не сме били предназначени да живеят без Библията.

Тя е от съществено значение за нас, защото ни дава живот.

Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъдем усъвършенствани във вярата си и да ни подготви да живеем чрез Него.

Горан мислеше, че никога няма да оживее, че това е краят. Едва намери сили да извади телефона си и с немощен глас да съобщи:

– Успях, но …. голямо дърво ме затисна ….. не мога да се движа….

Телефонът падна от ръката му….. Той лежеше безпомощно и чуваше гласовете на притеснените си приятели:

– Горане, къде си?….Какво става? Не се предавай, идваме!

Преди да загуби съзнание, чу шума на въртящите се перки на хеликоптер.

– Ясно, търсят ме! – прошепна с пресъхнали устни и отпусна глава.

Отгоре се чуваха гласове.

– Ето го, лежи ей там!

– Слава Богу, открихме го!

– Дано не идваме много късно.

Въртолетът се приземи и трима души бързо притичаха към неподвижното тяло.

– Жив е! – радостно възкликна Люси.

– А сега внимателно, – предупреди ги Пепо. – Трябва да го обездвижим.

Три чифта ръце заработиха в синхрон. Те мълчаха, но бързо и внимателно действаха. Ставаше въпрос не само за човешки живот, а за живота на техен приятел…..

Хеликоптерът бавно се издигаше. Горан бе здраво привързан към носилката и се опитваше да диша през кислородната маска.

Люси го наблюдаваше внимателно:

– Добре ли сте? –  попита тя.

Горан само кимна, но в действителност не беше добре. Летяха към голямата болница. Горан знаеше, че има опасност да умре. Той притвори очи.

– Това ли бе всичко? – попита той Бога.

– Не, не е всичко! – дочу отговора съвсем ясно.

Погледна през прозореца. Там се виждаха облаците, които плаваха в синьото небе.

Тревогата и безпокойството му започнаха да намаляват. Усети някаква сила в себе си. Сега беше абсолютно сигурен, че ще се оправи.

Бог не избра силните, а слабите, но те станаха Негови силни служители. Горан бе от тях.

Бог го подкрепяше и го преведе през всички изпитания.

Горан не винаги беше верен, но Господ бе винаги с него. Божията любов не го остави сам…..

Една мъжка компания бе заела крайната маса до прозореца в ресторанта. От време на време се чуваха високи гласове, но всъщност мъжете разговаряха спокойно и трезво. Пред тях имаше по чаша безалкохолно и специалитета на заведението.

– Празникът е хубаво нещо, – каза тържествено Слави, белокос мъж около 70 -те. – Той е повод за мъжете да … няма значение за какво, важна е непосредствената причина.

– Ето този празник на 14 февруари с нищо не е по-добър или лош от останалите, – засмя се Павел. – Не трябва да го превръщаме в репетиция за 8-ми март.

– Все забравям този ден – каза тъжно Захари – и не защото съм безчувствен, а просто не съм привикнал към него. Виж Нова година, 24 май, 3 март, това не може да се забрави, но в този Ден на влюбените завъртиш се, увлечеш се в някоя работа …

– Поне да ми напомня жената още предния ден, – поклати заканително палеца си напред Слави, – а не цял ден да ме гледа с ням укор.

– Ако това е върховното им удоволствие да ни изобличават за разсеяността ни, …- изсумтя Захари, – Какво ѝ коства на жена ми да ми напомни, а не да се разсърди и да отиде в кухнята да се цупи.

– След такова нещо се чувствам разнебитен, – тъжно поклати глава Павел, – не се знае, емоциите ми после  могат да тръгнат в непредвидима посока.

– Когато усетя, че отново съм забравил за този ден, – изохка Слави, – изтичвам до близки супермаркет за цветя и шампанско. След това падам на колене пред нея и я моля за прошка, а тя ту се цупи, ту ми се усмихва.

– Какво да ви кажа, – приближи се един пиян човек към компанията, – от този „празник“ никаква радост и удоволствие не получавам …

Мъжете го изгледаха съчувствено, но те напълно бяха съгласни с него ….

През 1882 г.сборният отбор на Англия по крикет загубил от Австралия.

По този повод вестник The Sporting Times  публикувал сатиричен некролог, в който се казва:

„Английският крикет умря, тялото ще бъде кремирано, а пепелта ще бъде транспортирана в Австралия“.

В следващия мач, който се провел в австралийските полета, англичаните били по-силни и получили за подарък от мелбърнските жени малка теракотова урна с праха уж на австралийския крикет.

Тази урна получила название „The Ashes“ и стои в музея.

Победителите от англо-австралийската конфронтация многократно я издигат над главите си след победа като трофей.

Първото писмено описание на птицечовка е било дадено от Джордж Шоу през 1799 год.

Някой му е изпратил образец за изучаване.  Виждайки птицечовка за първи път, Шоу е бил почти сигурен, че това му е било изпратено от някой мошеник.

„Това, естествено, ме навежда на мисълта за вид изкуствена фалшификация, – пише Шоу за животното, което е описал като „миниатюрна видра“ с патешки клюн „прикрепен към главата ѝ“.

Шоу не вярвал, че животното е истинско, докато не го подложил на щателно и истинско изследване.

Той написал пълен доклад за птицечовката, като заключил, че животното рие дупки, плава във водата и се храни с водни растения.

Шоу заявил, че не е в състояние да разбера още нещо за това странно същество.

„Това е всичко, – написал озадачение Шоу, – което мога повече или по-малко да предполагам“.