Акушерката положи новороденото в ръцете на майка му. Даниела изпита голяма радост и се изпълни с любов към това малко създание.

Сърцето ѝ се свърза с това на бебето, въпреки че тази връзка водеше началото си още преди самото раждане.

– Това, което изпитах, – сподели по-късно тя със съпруга си, – отразяваше Божието сърце към мен. Разбираш ли? Както любовта ми към детето ни е силна, страстна и непоклатима, такава е и Божията любов към мен като Негова дъщеря.

– Напълно съм съгласен с теб, – зарадва се и съпругът ѝ – Радостта, която изпитах, когато погледнах нашето бебче е само проблясък от начина, по който Бог ни се радва.

Тази първоначална сърдечна връзка, не беше просто красив момент, тя беше началото на една дългогодишна връзка, създадена от самия Бог.

Способността да обичаме толкова много децата си, разкрива какво сме ние за Бог, когато ни е извайвал.

Обичаме, защото сме обичани от нашия Създател.

Елена четеше Библията си. Край нея мина Станко. Когато видя какво прави, я попита:

– Защо четеш все тази книга? Толкова ли е важна за теб?

– Бог ми говори чрез нея, – отговори Елена. – Когато чета Библията, виждам какъв е Бог. Опознавам Го. Разбирам много по-ясно как Той иска да живея на този свят.

– Но тя е толкова голяма, – смръщи вежди Станко. – От къде трябва да се започне?

– Започни с четене за живота на Исус, – посъветва го Елена. – Например, вземи Евангелието на Йоан. Това е една от 66-те книги на Библията. В нея се разказва за живота на Исус, Неговите чудеса, смърт и възкресение.

– Е, добре, – съгласи се Станко. – Ще разбера как се е отнасял с хората, ядосвал ли се е, как е реагирал, когато са Го разочаровали, какво е казвал на най-близките си приятели, …. И какво от това?

– Ако твоят живот принадлежи на Исус, – Елена леко наклони главата си на една страна, – трябва да знаеш какъв е бил Той. Исус може да се окаже много по-различен, отколкото си си Го представял.

– Ами ако нещо не разбера или не Го възприема правилно? – попита Станко.

Елена се усмихна:

– Не е нужно да разбираш перфектно всеки стих. Много искам да чуя, какво Бог ще ти покаже тази седмица?

– Сигурна ли си? – Станко недоверчиво погледна Елена.

– Знам едно нещо със сигурност, – плесна с ръце Елена, – когато Божието Слово се засади в сърцето ти, връзката ти с Бога ще расте и ще се влюбиш в Исус.

Станко само кимна уклончиво:

– Кой знае.

Той още не бе готов за среща с Господа.

Беше хладен, но свеж ноември. Дарина стоеше в общежитието. Бе тиха,тъжна и развълнувана.

Готова, но не съвсем. Тя бе на ръба на сълзите, възможностите и страха.

Дарина бе решила това седмица по-рано, но не бе си го признала.

Момчето, с което се срещаше от две години, не бе много добро.

Връзката им в началото бе сладка, но вече се бе вкиснала.

Дарина се прибра в къщи, за да се освободи от нещата.

За да е сигурна, че се е освободила, свали всички снимките с него от стената, но не всичко можеше да игнорира в сърцето си.

Това не променяше факта. Освобождаването е стъпка на вяра и смелост, когато стъпваш в неизвестното, оставяйки това, което бе до болка познато.

Мнозина си мислеха:

– Тя е луда да остави това момче.

Но Дарина бе благодарна:

– Можах да погледна всички в очите, да се сбогувам с техните мнения и очаквания за мен.

Този истинския, за когото се ожени по-късно, дойде след освобождението.

Бог използва болката за промяна, растеж за зрялост, трудните неща за по-велики.

В един сезон дърво може да изглежда празно и безплодно, но това просто прави място за нови цветове.

,Исус издъхна. Множествата, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана започнаха да се бият в гърдите.

Да, имаше тъга, но след като спектакълът свърши, те си тръгнаха, за да продължат живота си, както досега.

Всички Негови познати стояха надалеч и гледаха. Можем да си представим какво е минавало през ума им.

Римският стотник, свидетел на разпятието на Исус, прослави Бога, като каза:

– Наистина този човек бе праведен.

Тук, сред всички тези лицемерни религиозни водачи, цинични владетели и
безчувствени минувачи, се появи искрица светлина.

Стотникът не бе имал преди връзка с Исус и не бе изучавал Закона и пророците.

Нямаше представа от Божите неща, но разбра това, което видя с очите си и реагира.

Думите на Исус, настъпилата тъмнина и как умря този човек на кръста, го накара да осъзнае:

– Този се различава от всеки друг. Той е напълно невинен. Наистина тоя човек беше Син Божи.

Кръста бе отворил очите му.

Светлината победи тъмнината в него. Объркването му и закоравялото му сърце на войн, свикнал на смърт и кръв, отстъпи пред освобождаващата сила на Божията истина.

Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.