Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.

В Севастопол неочаквано свърши плувния сезон. И това не е заради студеното време, а поради хилядите медузу, които са дошли близо до брега. Те плуват толкова близо, че вълните ги изхвърлят на брега.
За човекът черноморските медузи не са опасни, но те могат да причинят леки изгаряния на кожата и да предизвикат алергични реакции в тялото. Гражданите чакат буря, която ще доведе до връщането на медуза в морето.
Учените не изключват възможността миграцията на животните да е свързана с човешки фактор. Във водата може да са попаднали токсини заради, които медузите са напуснали обичайните си местообиталища.

Не е тайна, че хазартът оперира с голям брой на психолози. Всички тези хора в продължение на десетилетия са създали идеално място за игри, което привлича посетителите. Дизайна, осветлението, начина на комуникация с посетителите. правилата на казиното, всички това е отдавна обмислено и изпълнено. Никакви случайности, всичко се основава на логиката и психологията. Нека да видим какво прави казиното, за да привлича и задържа най-много посетители за дълго време.
В казиното няма часовник.
Ще се изненадате колко много хора не носят часовници. Естествено, собствениците на казина знаят това и използват отсъствието на часовниците за техните собствени интереси. Ясно е, че ако човек е увлечен в играта и часовници няма наоколо, той просто ще забрави за времето. и ще загуби повече пари от човек, който често поглежда часовника висящ на стената. Няма ден и нощ в казиното, времето е едно и също.
В казиното няма прозорци.
Това е една психологическа уловка. Ако имаше прозорци, посетителите лесно ще забележат смяната на деня и нощта. А тук е удобно и уютно, тъй като нищо не се променя. Колкото повече се задържаш на това място толкова повече пари ще изхарчиш.
Самата атмосфера в казиното привлича хората. Специфични звуци, приятно осветление и музика. Освен това служителите тук са винаги усмихнати, сякаш не се уморяват, а креслата са меки и удобни.
В края на крайщата е създадена почти домашна атмосфера, която не искаш да напуснеш или ако си тръгнеш отново и отново искаш да се върнеш тук. Разбираемо е, че колкото повече прекарвате времето си в такова заведение, толкова повече ще ви се изпразва джоба и банковата сметка.

Ние живеем във времето на бързо развиващите се високи технологии. Резултатите, на които са пред нас във вид на частично реализирани идеи.
Развива се и транспорта на бъдещето. Разработват се модели, както за сухопътен, така и за въздушен транспорт.
Интересна е идеята за летящ мотопед, разработена от японския дизайнер Norio Fujikawa. Той е с реактивен двигател и с него ще могат да се избегнат множество задръствания.
Възможно е, когато се появи този мотор да няма вече задръствания, но този вид транспорт си има своите предимства. Малогабаритен е и лети.
Идеята е плод на въображението по време на ежедневно каране на мотоциклет. Само мисълта колко добре би могло да се избегнат задръстванията и бързо да се достигне до работата или друго място може да те вдъхнови, за да направиш такъв мотопед.
Кой знае в бъдеще подобно транспортно средство може да бъде у всеки.