Клоните на боровите дървета се навеждат преди дъжд и се издигат нагоре при ясно време. Това свойство притежават и сухите елхови клонки. За това от тях може да се направи прост барометър.

Значителни изменения на времето, този природен механизъм предвещава за 8-12 часа, а понякога и за по-голям интервал от време.

За да направим барометър от елови клонки е необходимо да вземем парче сухо дърво, с дължина 20-30 сантиметра, заедно с клонката, дълга 30-35 инча,,  изчистена от кората. Прикрепваме ги към дъска, която можем да закачим и на друго дърво.

Клонката трябва да се постави така, че да може успоредно да се движи спрямо дъската, нагоре при хубаво време и надолу , когато времето се разваля.

Към изработения барометър може да се постави скала, на която да е белязано „ясно“ и „дъжд“.

Не става дума за мода или някакъв съвет относно специален случай, а за нещо съвсем практично. Времето е толкова променливо, а вас ви притеснява въпроса: “ Какво да си облечем?“
Не се колебайте, посъветвайте се със своята закачалка. Това не е шега, тя знае какво ще бъде времето днес. Ако за такова нещо бе споменато преди 10 години, хората щяха да ви се присмеят и да ви се заканят с пръст.
Дизайнера Блер Рос е разработил закачалка, която подсказва каква връхна дреха да си облечете.Стрелката на „умната“ закачалка, в зависимост от времето, ще ви помогне да изберете най-подходящото за случая. Например под указателя за „дъжд“ може да стой дъждобран, яке или чадър, под „слънчево“ шапка с козирка, а под „облачно“ навярно пуловер. Тъй като това е само пример, всеки сам може да реши за съответното време какво му е необходимо.
Устройството на тази машинка е много просто. В нея не са вложени микросхеми свързани с Интернет и други вече познати ни високотехнологични щуротии, а най-обикновен барометър, който отчита атмосферното налягане и съответно „предсказва“ времето.
Практично нали?

Ресторантите се различават един от друг, не само по дизайн и услуги, но и по начина, по който се продават тези услуги.
Тази есен в Чикаго се планира да се отвори нов ресторант. В него ще се изгради система за изчисляване на посетителите в стила на театъра, т.е. ще се продават билети за вечеря или обяд.
В зависимост от деня и часа на посещението в ресторанта, билетите ще имат различни цени от 40 до 75 долара. В цената на билетите ще се включват храната и безалкохолните напитки. Така могат да се поръчат 5 – 6 поръчки за различни ястия. Алкохола отива в отделна сметка.
В добавка се очаква да се пусне годишен абонамент, позволяващ на редовните клиенти да спестят малко.
Билетната система позволява четиризвезни ястия да се продават по цената на тризвезни. Билетите могат да се поръчат онлайн или по телефона.
В ресторанта предвиждат да се поставят няколко маси за двама, за тези посетители, които са дошли без резервация.
Менюто ще се сменя четири пъти в годината и ястията в него „ще прескачат във времето и пространството“. Така например се очаква менюто на Париж през 1012  г.  и на  Хонг Конг през 2036 г.

В нашия дом точно в 6 часа започва часът на пираните. По това време от деня всеки иска частица от мама. Най-малката дъщеря е гладна, синът иска мама да му почете книжка, баткото търси помощ за уроците, а съпругът ви се нуждае от любяща съпруга. Идва ти да зарежеш всичко и да избягаш някъде на далече.
Е, предполагам сте се досетили кога е часът на пираните. Да, това е времето, когато хората от вашият окръжаващ ви свят искат много, а предлагат малко.
У всеки началник има ден, когато изискванията превишават резултатите. За учителите „денят на пираните“ започва с пристигането на първия ученик и завършва с отиването на последния.
Трудно е в такова време. Търпението ти се изчерпва и усещаш предела на силите си. Тогава какво да правим? Обичайте трудното си ежедневие, обичайте хората, които не ви дават мира, обичайте, ……обичайте, ……..обичайте.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.