Често мъжете, за да имат интимни отношения с представителки на прекрасния пол ги лъжат. В природата не само човек постъпва така. Ето ви един пример за измама…
Самци мухи често лъжат женските за да встъпят с тях в полови отношения. Това е заключение на шотландски изследователи от Университета на Св. Андрюс.
Известно е, че при много видове животни са налице, така наречените брачни подаръци. За насекомите обикновено това е храна или нещо символично като листата на растенията. Тези подаръци са част от ритуала на ухажването.
Проучване на биолозите показва, че мъжките мухи, често дават „фалшиви“, безполезни подаръци, които лесно добиват.
Въпреки това, след известно време женската осъзнава, че партньорът я мами и го избутва с крилата си. Но независимо от това мъжките обикновено имат време, за да се чифтосват с нея и да я оплодят. Женската успява да отблъсне лъжеца, а той забравяйки за това се насочва към следващата муха.
Учените се експериментирали като са заменили „ценния“ подарък с безполезен – памучен тампон. Установено е, че самците някак успя да измамят бдителността на женските мухи.
Забележително е, че половия акт на „честните“ самци е малко по-продължителен от този на „мошениците“.

В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица  „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това  тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.

И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Той много обичаше това място, когато беше млад. Широката река спокойно носеше своите води. Наклонения бряг, храстите и дърветата наблизо се къпеха в безметежния бяг на вълните. Тук той срещаше красивия изгрев и залез на слънцето, зноя и прохладните нощи.
Първоначално идваше тук често, за да успокои горящото си сърце, преизпълнено с мъка, болка и страдания. И толкова му се искаше до него да има стар и мъдър човек, който да му каже, как да постъпи. Да му помогне със съвет и насърчителна усмивка. Но само тишината и самотата му отговаряха тогава.
След това започна да идва все по-рядко. Проблемите намаляха, но станаха по-сериозни. Желанието да получи съвет от стар и мъдър човек не беше изчезнало. Но само безкрайния бряг, тихите води на реката и шумоленето на клоните бяха вместо отговор.
Животът му наближи своя край. Мина много време и той отново дойде тук. Странно, той стоеше отново на любимото си място. Погледна отражението си в реката, приглади побелелите си коси и пооправи дългата си брада.
Изведнъж урината тишина се разкъса от здравият му смях.
–  Бог беше прав. Иначе и не можеше да бъде. Сега, най-накрая аз мога да поговоря със стар и мъдър човек.

Двама приятели търсели истината. Един от тях тръгнал да я търси, оставяйки дома си. Той дълго отсъствал и посетил много крайща на света, но така и не намерил това, което търсел.
Другият останал у дома и не отишъл никъде. Когато се срещнали, всеки от тях попитал другия дали е намерил истината.
– Аз обходих и обиколих целия свят, но не я намерих А ти какво ще кажеш?
– А аз никъде не отидох, но се докоснах до нея.
– Излиза, че аз напразно съм си губил времето? Трябваше да остана с теб и тогава щях да я намеря.
– Не си мисли, че има значение къде се намираш. Работата не е в истината, а в нас самите. Всеки може да види истината, където и да е. Тя не се крие. Но ние вместо да я гледаме, си създаваме илюзии, че трябва да я търсим.