Разработчици от Дрезден са създали джобно зарядно устройство, което работи на газ за запалка и съдържа своя собствена горивна клетка, преобразуваща течното състояние на елемента в електричество.
Автономното зарядно устройство може да осигури не само смартфон, но и таблет, и GoPro камера.
Това е “ квантов скок по отношение на производителност и наличност, в сравнение с конвенционалните зарядни устройства“. Освен това „Kraftwerk е малка преносима електростанция. Удобното и много леко устройство осигурява надеждно захранване по всяко време, навсякъде, и не зависи от връзката към източник на захранване или електрически контакт“.
Едно газово зареждане може да захрани 11 телефона. Kraftwerk ви позволява да създадете своя собствена енергиен с помощта на малко удобно устройство в такива големи количества, че можете да пускате вашия iPhone, таблет, или дори камера GoPro за няколко седмици.

Хотел Faralda е едно от най-необичайните места в Амстердам. Луксозните апартаменти се намират в стар подемен крана. Посетителите могат да прекарат нощта на 50 метра надморска височина и да видят града от птичи поглед.
Товароподемност на крана е 250 тона, той се счита за един от най-старите в света на механичните конструкции. С течение на годините, кранът е започнал да запада. Но находчиви холандски архитекти не пожалили усилия, време и пари, за да му дадат втори живот, превръщайки го в един хотел.
За да се спазят всички мерки за безопасност, е била положена нова основа, защото крана  е стоял там в продължение не на едно десетилетие.
Цената на всяка оборудвана стая достига един милион долара, така че посетителите ги очакват обслужване на високо ниво. Конструкцията е подвижна, от време на време „стаите“ се преместват около оста на крана.
По проекта са работили в продължение на три години. Архитектурните странности днес привличат туристи от всички краища на света. VIP-клиентите могат да се насладят на панорамна гледка от Амстердам. Там можете да организирате делова среща или фирмено мероприятие. Хотелът вече е със статут на един от най-екстравагантните и най-високите в света.
Дневната цена  за стая от порядъка на 500 долара, особено популярна във Faralda, се ползва изключително от младоженци. Брачната нощ на такова луксозно място със сигурност ще бъде изпълнено с романтика и незабравими преживявания.

Дора много се зарадва, че ше има гости. Бързо прогони студа от стаите. Мислите ѝ тичаха към тези, които щяха да дойдат при нея. Не бе виждала дъщеря си откакто роди, а и малко повече щеше да се порадва на внучката си.

– Ще прекараме чудесно, мамо, не се притеснвай, – каза Роси, когато пристигнаха с Младен и бебето. – Освен това Младен ще ни помага. Луд е по малката и не откъсва очи от нея.

– Не е ли странно? – Погледна Дора дъщеря си. – До сега не съм виждал мъж толкова привързан към детето си. Не, в това няма нищо лошо…

– Понякога ми се иска да не беше чак такъв, – каза мрачно Роси. – Бих искала да ме остави сама да се грижа на нея.

– А ми ти, как се чувстваш у дома с Дени? Сигурно нямаш минута свободно време. Нали работата ти не ти липсва много?

– Тук е чудесно, – каза внимателно Роси, като избегна въпроса на майка си.

Чувстваше се изтръгната от корените си, самотна и много объркана. Напоследък, когато Дени спеше повече, тя беше по-добре. Дните бяха  добили по-определена форма, но въпреки това работата ѝ липсваше ужасно много. Липсваше ѝ напрежението, бъркотията, радостта от хрумналите нови идеи и самото им осъществяване, колкото и трудни да бяха. Липсваха ѝ хората, които се интересуваха от нещата, които я вълнуваха и разбираха амбициите ѝ.

Тя искаше да угоди на мъжа си, да бъде добра майка и съпруга, но нямаше признанието за постигнатите успехи, наградите, които вървяха редом с работата ѝ. Не можеше да се отърси от всичко това и да забрави.

Когато се роди Дени, трудно си представяше как ще остави. Обичаше я прекалено много. Надвесваше се над нея докато спеше, следеше всяко нейно трепване. Никога няма да забрави деня, когато Дени ѝ се усмихна за първи път. Беше я нахранила и повдигнала да се уригне, когато забеляза как сините ѝ очички не се откъсваха от нея. Дени внимателно разглеждаше майка си. След това розовите ѝ устнички се разтвориха в прекрасна усмивка.

Роси беше трогната, тя усети как очите ѝ се напълниха със сълзи, а сърцето ѝ се изпълни с безмерна обич.

Само веднъж беше изпитала подобно чувство, когато усети Дени да се движи за първи път в нея. Нещо трпваше и изчезваше в корема ѝ. Тя не беше просто бременна, а майка. В нея растеше малко човече. Сподели с Младен преживяното и двамата очакваха с нетърпение следващото потрепване. Когато го усетиха, Младен нежно придърпа Роси към себе си, целуна я и каза:

– Обичам те.

В подобни моменти тя знаеше, че е постъпила правилно.

През първата година от живота си детето се чувства уверено в света. На това чувство формира нормалната си самооценка. Обкръжението, отнасящо се към детето с любов и загриженост, му дава  чувството, че е прието и обичано.
Така се насища психологическата му нужда. Ако едно дете бъде сухо, на топло и добре нахранено, то ще се научи да се доверява на хората. Ако небрежно или невнимателно се грижат за детето, той ще развие неверие в себе си и недоверие към другите.
След раждането, намиращо се в ръцете на майка си, детето получава от нея закрила и храна. То се радва, когато тя е близо, а когато е далече, усеща пустота. Майката разбира без думи нужди и състоянието на детето, а то от своя страна, чувства състоянието и настроението на майка си.
На три години настъпва периода на самостоятелсността. Детето се движи, яде, разговоря, контролира своите функции, започва да осъзнава самоличността си.
Забраните и категоричността не изработват самостоятелност. Това е време, когато е необходимо да се изясни необходимостта от определено поведение. Малкото дете трябва да покаже индивидуалност, да свиква с хората и нещата и едва тогава то ще започне да изследва откриващия му се свят.

Представете си, че имате стари залежали дискове. Не ги изхвърляйте, те могат да ви вдъхновят да направите нещо интересно.
Ако имате достатъчно свободно време, въпреки че ако човек желае да твори, винаги намира време за това, може да създадете подобни шедьоври или да измислите нови. От изящни статуетки до необходими вещи.

Не се страхувайте, че няма да се получи нищо при вас. Опитайте, идеите сами ще дойдат, щом почнете да експериментирате. И от цялата работа нищо не губите. Ако не ги изполвате за творчетво, ще напълните кофите с боклук с тях.
Вижте и започвайте!