Архив за етикет: време

indexНа 16 октомври 1978 г. Карол Войтила бил избран за папа и приел името Йоан Павел II.

В същият ден знаменитата полска алпиниска Ванда Руткевич покорила най-високия връх в света – Еверест.

Руткевич лично се срещанала с понтифика през лятото на 1979 г., по време на неговото първо посещение в Полша, като папа.

Тогава тя му поднесла камък от най-високия връх, а той ѝ казал:

– Ето виждате ли, в един и същи ден вие и аз сме се издигнали толкова на високо!

Личната промяна не става чрез силата на волята

imagesТайната на личната промяна става, когато човек се изправи пред истината.
Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабите си страни, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, миналото и бъдещето. А тази истина е Исус Христос.
Зад всеки лош навик в живота ви стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали на лъжата: „Аз винаги ще мога да го изплати.“ Може би сте надценявали възможностите си или сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, нова кола и т.н.
Библията учи, че личната промяна започва с истината. Тази истината ви освобождава. Исус Христос е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истина.
Каквото чуете по телевизията или прочетете в книгите, не винаги ще ви помогне, защото това не винаги е истина. Но това, което Бог казва винаги е истина.
Божието Слово ви показва как да останете в Божия път.
Ето защо е толкова важно за вас да имате ежедневно тихо време със Словото на Бога. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си върху основата на лъжи, заблуди, измами или полуистини, вие никога няма да се промените.
Но когато се изправите пред истината и сте готови да отговаряте пред нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

Отложете делата си

Дорогому-человеку-300x275Отложете делата си за малко време. Прогонете душевния си мързел и бъдете поне за малко с тези, които обичате.

Бавно и с открито сърце, опитайте да чуете тези, който не иска от вас непременно да им направите добро, но им е нужно, някой да ги изслуша. Нека топлината и отзивчивостта се запазят във вас.

Отложете делата си, човек един път губи близки хора, за това бъдете по-дълго време с тях. Когато ги загубите ще се почувствате тъжни и виновни, и ще разберете, че светът е станал празен за вас.

Недоислушвайки, позовавайки се на времето или по-скоро на недостиг на такова, късаме тънката нишка със тези, които са ни най-скъпи в живота.

Отложете работите си. Приласкайте тези, които са протегнали ръце към вас и им дарете частица от себе си.

Очистете душата си от ненужното и дарете любов и топлина.

Промяна и изграждане

indexКогато Бог иска да отстрани недостатъците от нас, той не махва просто с магическата пръчка, така че да се случи това веднага. Прави го постепенно. Когато Бог иска да направи една гъба, това му отнема шест часа, но когато той иска да направи един дъб, той работи над него 60 години.

Какво искате да бъдете гъба или дъб?

Святият Дух ще направи промени в живота ни много повече от всичко, което смятаме, че е възможно, но това няма да стане за една нощ.

Как израства църквата?

В хода на работата на Святия Дух и Словото на Бога, с подкрепата на малките групи, църквата става по-зряла, подобна на Христос, но не веднага, а с промяната и изгражднето на всеки един от нас.

Растете в духовна зрялост и се уподобявайте на Христос!

Бъдете по-силно емоционални, физически, духовно, психически и финансово, но го правете с правилната цел.

В Библията се казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“. Това е начина, да станем подобни на Исус.

Хвърляме старите неща и неправилните начини, които ни отделят от познанието за Христос и започваме да работим върху новата си същност с помощта на Святия Дух.

Бог върши работата си в нас, без значение колко време е необходимо за това.

Тъжен спомен

indexДвамата напуснаха шумната тълпа от празнуващи във вилата. Седнаха в градината и се засмяха.

– Сигурно сега като изчезнахме, клюкарства и си шушукат за нас, – каза Дамян.

– Това малко ме безпокои, – махна с ръка Димитрина. – Последния път, когато им дадох повод да говорят за мен, всички ме съжаляваха. А покрай съчувствието понесох някое и друго „нали ти казах“.

– И кога се е случило това? – полюбопитствува Дамян.

– Преди 8 години, – уточни Димитрина.

– Тогава си била на 19, – констатира Дамян.

– Може би, някои на тази възраст са зрели, но аз съм от хората, които „се събуждат“ малко по-късно, – засмя се Димитрина. – Освен това бях твърде закръглена, непохватна и се срамувах да разговарям с мъж.

Дамян се усмихна едва забележимо:

– Трудно ми е да си представя, че има момент, в който не знаеш какво да кажеш. И как стана така, че изведнъж порасна?

– Може би ми е помогнало заминаването. Бях свалила някой и друг килограм. Докато бях първата година в университета се научих да се държа подобаващо. Промяната не беше кой знае каква, но изглежда е била достатъчна, за да ме забележи Георги. Той беше по-голям от мен, красив, интелигентен, … Не можех да повярвам, че някой ще се заинтересува от мен. Тогава се сгодихме

Димитрина се усмихна на себе си, като си спомни колко глупава и наивна е била.

– И е последвала драматична развръзка, – подкачи я Дамян, който бе чул оттук-оттам нещо за случая.

– Просто процесът на израстването ми приключи, когато един ден заварих годеника си с най-добрата си приятелка в леглото. Тя бе едно от хубавите и популярни момичета още в училище.

– Как го прие? Изненада ли се?

– Най-лошото беше, че за по-малко от 24 часа в малкото ни градче вече всички знаеха, какво е станало. Веднага развалих годежа. А той бе имал наглостта да заяви, че обичал друга, а с мен само се забавлявал и си убивал времето. Не съм могла правилно да разбера намеренията му. Тогава трудно преживях унижението и се махнах далече от всички и всичко.

– Да но после си стъпила на краката си. Развила си собствен бизнес и сега никой в нищо не може да те упрекне, – заяви със задоволство Дамян.

– Е, да но сега малко ми завиждат, – тъжно каза Димитрина, – очаквах да ме посрещнат с радост, че все пак съм успяла, но не стана.