Лазарина все бързаше за някъде. Когато я питаха:
– Накъде си се забързала?
Тя отвръщаше:
– Имам толкова много работи да свърша, че не знам дали ще ми стигне времето изобщо.
Когато човек я погледнеше, виждаше едно изтощено младо момиче, което е на предела на силите си.
Веднъж сподели с приятелката си Лиляна:
– Графикът ми става все по-натоварен. Понякога ми се иска да избягам на някой самотен остров.
Да, Лазарина имаше нуждаот утеха и мир в душата си.
Лиляна я погледна и се усмихна:
– Знаеш ли, аз уповавам само на Бога, независимо в какво положение е намирам. За да придобия този мир в себе си, започнах да отделям от 15 до 20 минути на Бога в молитва., четях Словото Му.
– В къщи ако ме видят с Библия в ръката или ме заврят, че се моля, ще ме вземат на подбив.
– Времето и мястото, което прекарвам с Бога са различни, каза Лиляна. – Понякога излизам на открито или сядам в някое тихо ъгълче.
– Защо Бог оставя хората да се изморяват, – попита Лазарина сякаш думите на приятелката ѝ бяха минали покрай ушите ѝ. – Не е ли по-добре да бяхме сътворени неуморни и да нямаме нужда да възстановяваме енергията си.
– А не си ли мислила, че имено умората е един от начините, с които Исус ни призовава към себе си?
Лазарина мълчеше навъсила вежди.
– Не виждаш ли, – продължи Лиляна, – че само при Него можем да намерим почивка. Когато сме отрудени и обременени, Той ни дава сили. Възстановява ни и ни укрепва със Своята любов.
– Е, какво пък, – въздъхна Лазарина, – може би наистина при Богаще намеря отдих от трудното си ежедневие……
На търг в Лондон са продавало първото издание на един от ранните балети на Стравински. Имало много желаещи, които искали да придобият тази рядка вещ.
