Много хора прекарват времето си във виртуалния свят, но до момента не е поставен нито един специфичен рекорд записан в Книгата на рекордите на Гинес.

Дерек Уестерман решил да бъде първия.

На сайта на Книгата  на рекордите на Гинес на 7 април 2016 г. се появило следното съобщение:

„Най-дългият маратон на видео игри във виртуалното пространство е продължил 25 часа и 2 минути. Рекордът е поставен от Дерек Уестерман“.

Той бил с каска HTC Vive. Неговият организъм при толкова дълго пребиваване в изкуственото пространство реагирало. След маратона на Дерек му се гадело.

Мария пътуваше във влака с три годишния си син. Беше препълнено, но младата жена играеше с детето си и общуваше с пътниците, за да убие времето.

– Мони обича да общува с хората. Пита ги как вървят работите им. Хвали някоя хубава прическа, – казва с гордост майката за сина си.

По време на пътуването Мария обясняваше на детето си:

– Ти си вече голям и трябва да се държиш прилично пред хората. Когато кашляш, ето така с длан трябва да прикриваш устата си – и майката поставяше ръка на устата си. – Хубаво е да казваш на хората „моля“ и „благодаря“……

Пътят бе дълъг и изморителен. И Мони скоро заспа в ръцете на майка си.

В този вагон пътуваше баща на четири деца, които бяха станали вече големи и самостоятелни хора. Той бе изморен, връщаше се от работа, но разговорът на Мария със сина ѝ му привдигна настроението и той реши:

„Тази жена с детето си направи вечерта ми приятна, защо да не направя това и за нея?“

Когато този мъж се отправи към вратата, той ѝ подаде навит лист с думите:

– Изглежда сте го изтървали.

Мария бе уверена, че нищо не е изтървала, но с любопитство разтвори листа.

Там имаше 5 лева и бележка: „Почерпете се за моя сметка. Вие сте прекрасна майка, обучаваща сина си на добри маниери. Имам дъщеря на вашата възраст. Надявам се тя да стане добра майка като вас“.

Тези думи докоснаха силно младата жена и очите ѝ се насълзиха.

– А аз постоянно се притеснявам, че не правя нещата както трябва, – каза си Мария. – Понякога си мисля, че съм прекалено строга с Мони, а понякога, че много му позволявам.

Тя се огледа да благодари на възрастния човек за добрите думи, но той вече бе слязъл.

Добри бе добър по математика, за това учителката по математика го помоли:

– Виж, Мишо е изостанал много с материала, би ли му помогнал след училище.

Това не бе единствената молба за помощ към Добри. До сега не бе отказвал на никого.

Повечето от съучениците на Добри смятаха Мишо за несериозен тип. Някои дори му казаха направо:

– Направо ще си загубиш времето с него. Той е непоправим.

Мишо дойде с неохота в дома на Добри, тъй като знаеше какво му предстои. Добри се мъчи с него повече от час, но забеляза, че Мишо не проявява никакъв интерес към задачите.

– Ако ти не направиш някакво усилие, моите обяснения ще останат без резултат, – ядоса се Добри не на шега.

– Какъв смисъл има да уча тази проклета математика?

– Много е лесно човек да роптае и да се съмнява, в това което прави, защото не вижда Божията ръка в живота си. Ти не разбираш, какво точно прави Бог с теб. Той има план за всеки от нас. Ако Му се покоряваме и сме уверени в неговите обещания, Бог ще отвори сърцата и умовете ни, за да ни помогне да видим пътя, който се простира пред нас.

– Но какво общо има математиката тук.

Мишо знаеше много за Бога от неделното училище, но …

– Ако се премахне всеки страх и съмнения относно математиката, – каза Добри, – ти ще можеш да усвоиш това, което си пропуснал и дори ще успяваш по-този предмет. От къде знаеш дали това няма да ти отвори нови пътища и да ти разкрие как да постигнеш мечтите си? Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да си имам свои бизнес, …., – каза плахо Мишо.

– Мислиш ли, че без математика  би могъл да го ръководиш? Дори само да пазаруваш в магазина е необходима математиката, в противен случай биха те мамили и не само там.

Мишо въздъхна, погледна задачи и каза:

– Извинявай, страхувам е, че никога няма да се справя с това, но ако Бог ми помогне …. готов съм .

Нашата и домакинската работа със сигурност са необходими и важни, но помислете, ще се чувстват ли децата ни добре, ако мама е заета със своите много важни работи?

Ето ви един пример за това. Три годишно момиченце попитало майка си:

– Мамо, защо изобщо си ме родила, щом нямаш време за мен?!

Спрете и се замислете: „Наистина, защо съм родила тези деца?“

Децата са много чувствителни спрямо състоянието ни.

Ако майката е на ръба, ако в нея се е натрупало прекалено много умора и недоволство, ако майката се срива и от най-малкото провинение, детето се чувства виновно за всички наши беди.

Нашето състояние им сигнализира: „С мен нещо не е наред …..За всичко аз съм виновен…. Навярно мама не ме обича повече“.

Ето защо, за да бъде детето ни щастливо и да не се съмнява в любовта ни е нужно ние сами да се чувстваме добре. Ежедневно да се грижим за вътрешното си състояние и децата ни да знаят, че мама е щастлива, защото тя има точно тях, нейните деца ….

Някои кучета много обичат водата, плуват заедно със стопаните си, други се страхуват да се докоснат до нея, но не и Зевс.

Кой е пък този?

Зевс е куче порода хъски, което обича да играе в пълна вана с вода.

Собствениците му решиха, че е време за разходка и затова го повикаха:

– Хайде Зевс на разходка.

Но той нямаше нямаше никакво намерение да върви навън.

Дори показа малко инат и напълно отказа да напусне любимото си място.

В погледа му се четеше молба: „Моля ви, пуснете ми водата!“

И като не получи задоволителен отговор, започна да вие.

„Каква несправедливост, вместо да ми пуснат водата, ме викат да излезе на някаква си глупава разходка“ – негодуваше Зевс.

И все пак стопаните надделяха, Зевс излезе на разходка.