В парка бе тихо. Сякаш хората се бяха изпарили. Времето беше хубаво и създаваше условия за размисъл.

Пламен седеше на пейката зареял поглед във високите дървета. До него седеше Цветан и чоплеше с маратонката си дребния чакъл край пейката.

– Разбери не мога повече, – каза Пламен. – Никога не съм предполагал, че такъв проект ще стигне до задънена улица, а колко обещаващо изглеждаше от начало.

– Нали каза, че е имало хора, които са се отдръпнали по-рано, ти защо не го направи? – попита Цветан.

– Надявах се……, очаквах….. – махна с ръка Пламен.

– Знаеш ли при нас има един много интересен начин за ловене на раци, – усмихна се Цветан.

– Каква е връзката, с моето положение? – намръщи се Пламен.

– Има много общо, – каза Цветан, – сега слушай. Закачаме парче месо, в повечето случаи пилешко на дълга връв и я хвърляме във водата. Когато ракът започне да дърпа връвта, започваме бавно да я изтегляме. Раците се хващат здраво за месото и попадат в капан.

– Е, и? – нетърпеливо се обади Пламен.

– Този метод действа безотказно, – започна убедително Цветан, – само защото раците не знаят кога да се откажат. И с нас се случва така. Хващаме се здраво за някой тежък товар в този свят и полагаме огромни усилия, за да го задържим.

– Да, вярно е, – съгласи се Пламен, – често се вкопчваме в проблемите и се опитваме сами да ги разрешим.

– Тогава губим хоризонта – плесна с ръце Цветан – и не проявяваме достатъчно мъдрост, за да се пуснем и освободим от примката.

– Лесно е да се каже, – измърмори Пламен.

– Трябва да признаем своето безсилие и да възложим проблемите си на Бога …..

– Да, но ….., – Прекъсна го Пламен.

– За да го направим, – каза възторжено Цветан, – трябва да се откажем от желанието си да контролираме неговото решаване. Тогава Господ ни дарява с мир, който надхвърля нашите разбирания и ни извежда от мрака.

– Да, прав си, – съгласи се Пламен. – Трябва да се пусна от проблема, в който съм се вкопчил и да ги възложа на Бога.

На сватбата бяха поканени 300 гости. Официалната церемония свърши и настъпи време да се празнува.

Младоженецът застана на подиума и произнесе тържествена реч:

– Благодаря на всички, които сте дошли и ни подкрепяхте по време на сватбата, особено тези, които са дошли от далеч. Бих искал да изразя благодарност на семейството и роднините на булката, които организираха и присъстваха на тази прекрасна сватба. Много благодаря за подаръците и всичко, което направихте. Бих искал да ви поднеса и на вас подарък, лично от мен. Към всеки стол, на седалката от страни е прикрепен подаръкът, един плик. Моля ви нека всеки от вас отвори своя плик.

След отварянето на пликовете се чуха отчаяни възгласи и мърморения.

– Как е възможно?

– Каква пошлост….

– И защо е мълчал до сега?

Гостите бяха в шок, особено близките на булката.

Във всеки плик имаше снимка с размер 8Х10 см. На нея се виждаше как свидетелят на младоженеца правел секс с булката.

Младоженецът отдавна подозираше тези двамата, за това нае частен детектив, който за няколко седмици до тържествената дата направи своето разследване.

Младоженецът постоя малко на подиума, за да наблюдава реакциите на присъстващите.

След това се обърна към свидетелят и булката и им каза:

– Вървете по дяволите!

Погледна към изненаданите гости и каза:

– Аз се махам от тук.

И си тръгна, а в понеделник подаде молба за развод.

Както благородните метали се пречиства от примеси в пещи, така и Господ изпитва сърцата на хората.

Бог скърби, когато ругаят и обиждат бедните и слабите. На Него не Му харесва, когато хората важничат, лъжат и взимат подкупи.

Бог се отвращава, когато оправдават виновния и осъждат невинния. Той е справедлив Съдия и се радва, когато действаме с любов.

Бог желае сърцата ни да бъдат весели, защото веселото сърце е добър лекар.

Приятелите се познават в беда. Тези, които ни обичат, когато им е неизгодно или им причиняваме болка или загуби, са истински приятели.

Исус е нашият най-добър Приятел! Той ни обича във всяко време.

През 1898 г. Айнщайн пише на сестра си Мая:

„Аз имам много работа, но не прекалено. От време на време ми се отдава да открадна час и да по безделнича в живописните околности на Цюрих ….

Ако всички живееха така, нямаше да има приключенски романи“.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.