Световноизвестният коктейл „джин с тоник“ първоначално е бил само лекарствена напитка.

По време на британското участие при потушаването на бунта на сипаите в Индия през 1857 г. британците, за да избегнат малария, пиели хининова тинктура (тоник).

За да смекчат горчивият ѝ вкус към нея добавяли джин, който за сметка на подобрение на настроението, правел процеса на „профилактика“ не толкова неприятен.

Жител на Дубай решил да покаже колко голяма е горещината в района и същевременно да си приготви вкусна закуска.

Готвачът, името на който не се знае, просто сложил тигана на пътя и го задържал на слънце десет минути. Това време се оказало достатъчно, тиганът да се нагрее, за да се приготвят на него пържени яйца.

След това непознатият сложил в тигана масло и яйцето, което  започнало веднага да се пържи.

Температурата в Дубай през последните дни се задържа на 50 градуса Целзий, което помогнало на мъжа да направи необичайния си експеримент.

Специалисти твърдят, че даденият вирус се намира в организма на 95% от хората на планетата. Какво излиза, че всеки го носи в себе си? Да, за съжаление е точно така.

За това е важно да не го „разбуждаме“.

Трябва да се разболеем или да изпитаме силен стрес, за да се появи херпесът и да ни развали външния вид. Още по-лошо е ако имунната ни система е отслабнала, тогава заболяването ще се появява 3-4 пъти годишно.

Ако това се случва по-рядко, можем да не се страхуваме, но за тази ситуация трябва да се обърнем към имунолог. Той ще даде съвет, как да „се приспи“ вируса и в същото време ще поясни как да се засили имунната система.

Какъв е изводът?!

По-малко да боледуваме и да се нервираме, тогава херпесът съвсем няма да иска да се събуди.

Децата се бяха сбрали на куп и с интерес очакваха какво ще им разкаже Живко. Много от тях не бяха ходили много далече от селото си, за това жадуваха да чуят нещо ново и чудновато.

– Бате Живко, нали щеше да ни разкажеш за Меркурий, – обади се русо главата Гацка.

– А, да, ….забравих, …..Меркурий или както гърците са го наричали Хермес, изпълнявал поръчките на боговете. Летял с крилатите си сандали, насам натам, но всъщност бил много хитър. Лошото било, че обичал да покрадва.

– Като наш Даньо, – намеси се Калин.

– Тихо, – изшъткаха му другите деца.

– Той откраднал скиптъра на баща си Зевс, – продължи разказа си Живко.

– Какво е това скиптър? – попита малкият Кольо.

– Тояга като на дядо Нешо, – намеси се Ради.

– Тояга, но специално изработена, – уточни Живко, – украсена със скъпоценни камъни и злато, тя е символ на власт. Та тоя вироглав бог откраднал тризъбеца на Нептун, лъка и златните стрели на Аполон, меча на Марс……

– Бате Живко, той да не е бил бог на циганите? Те също обичат да крадат, – обади се тънкото гласче на Донка.

– Не е на циганите, Донке, – засмя се Живко, – а на търговците, те крадат много повече.

– Е, само те да са, – въздъхна и добави Добри като някой възрастен човек. – Я погледни всички по-нагоре във властта, ами адвокатите, дори и най-дребните чиновници, чакат все някой да им даде пари, за да му свършат работа.

В това време от двора на леля Гена се чу грубият ѝ глас:

– Петрано, усмири отрочето си. Така е ревнало, сякаш го колят, ….. спиране няма, чак ушите ми приглуши.

– Ти деца не си ли гледала ма, – скастри я Петрана, – ако не реват кой ще им обърне внимание. Пък ако искаш тишина иди в гората.

– Пак се почна, – плесна с ръце Кольо.

– Нека да не вървим по акъла на свадливите си майки, – умиротворяващо каза Живко. – Те могат да се карат и чумосват, но да не правим като тях.

Децата наведоха глави. Всеки ден те бяха неволни свидетели не на една свада. Помълчаха натъжени, а после се разотидоха.