Юношата държеше в ръце кръгла, румена, пълна със сладост ябълка.

– Яж, – казал Духът. – Това е ябълката на Живота.

– Не го искам, – казал юношата и отхвърлил ябълката далече от себе си. – Искам успех, слава, богатство, власт, ….

– Тогава да вървим, – казал Духът.

Те вървели ръка за ръка по стръмните скалисти пътеки.

Слънцето ги изгаряло, дъжд ги мокрел. Мъгли обвивали планините и валял сняг, толкова прекрасен и коварно мек, той скривал пътя, по който се изкачвали към върха.

Бързо летяло времето и златните къдрици на юношата придобили бялата окраска на снега.

Неговата снага се прегърбила от вечното катерене към върха, ръцете му отслабнали, а гласът му станал висок и треперещ.

Духът не се изменил. На неговото лице била винаги непроницаемата усмивка на мъдростта.

Най-накрая стигнали върха.

Старецът, който някога бил юноша, казал, обръщайки се към Духа:

– Дай ми ябълката на Успеха. Стигнах върха, на който тя расте. Полага ми се. Тя ми принадлежи. Побързай, защото странна мъгла замъглява очите ми.

Духът му подал ябълка, която била кръгла, червена и прекрасна на вид.

Старецът отхапал от нея и усетил, че вътре е гнила. Изведнъж тя се превърнала в прах.

– Какво е това? – попитал той.

– Някога това бе ябълката на Живота, – казал Духът. – Сега това е ябълка на Успеха.

Светодиодното осветление толкова отрицателно влияе върху света около нас, че може да унищожи всичко живо. Това са заявили британски учени след направените експерименти  с паяци.

Изследователите събрали представители на няколко вида паяци и включили за тях през нощта светодиодно осветление. В резултат на това станало ясно, че тази светлина е довело до затормозяването на паяците, поради което те са станали по-лоши ловци. Това естествено води до тяхната неспособност да оцелеят.

Когато пространството с паяците било осветено с естествена дневна светлина, тяхната жизнеспособност се е възстановила.

Според биолозите, светодиодното осветление се отразява отрицателно и на растенията.

Сега учените работят по създаването на светодиодно осветление, което да не отстъпва по ниска цена, но да бъде много по-благоприятно за живите организми.

Хамелеонът е всеядно животно. Някои видове са месоядни, а има и такива, които се хранят с трева.
Хамелеоните  се хранят с плодове, листа, насекоми, червеи, охлюви, както и малки влечуги.

Заради малкия си размер хамелеонът, често е цел за хищниците. Най-честите хищници, които ловят хамелеони, са змиите и птиците.

За да запази яйцата си хамелеонът копае отвор в тревната покривка, където ги полага. Отворът може да достига дълбочина от 10 до 30 см. Това зависи от вида им.

Миещите мечки често живеят близо до водата.

Те са около десет различни вида, които се различават по размер, но малко по външност.
Осезанието е много важно за миещата мечка.

Пъргавите им предни лапи са покрити с бодливо покритие, което ги защитава, а когато няма враг са помощници за поглъщане на храната.

Енотите са склонни да се размножават в края на зимата. След периода на бременността, тя е около два месеца, женската ражда пет малки.

За да разпознава лицата на околните у човека има специален участък от мозъка, който помага за идентифициране на лицето, не по набор от отделни черти, а като цяла картина.

Това се доказва от ефекта на инверсия. Ако на човека се покажат същите лица, но в обърнат вид, точността на разпознаване се снижава, въпреки че никакви черти не са се изменили.

Шимпанзетата също демонстрират способността да разпознават лицата на другите. Те много по-добре изразяват способността да се идентифицират един с друг по задните части на тялото. В този случай изследователите са открили в шимпанзета ефект на инверсия.

Причина за това вероятно е това, че при повечето самки маймуни по време на овулация кожата около гениталиите им набъбва и се зачервява. Разпознаването на такъв сигнал е станал важен навик за мъжките.