Мартин се усмихна и попита:

– Може ли нещо грозно да се трансформира в нещо зашеметяващо красиво?

Пламен изгледа приятеля си озадачен.

– Говоря съвсем сериозно, – продължи Мартин. – Разпъването на кръст беше наказание, запазено за най-злите врагове на държавата.

– Така са си го възприели, – повдигна рамене Пламен.

– Първо бе много евтино, – сви показалеца на лявата си ръка Мартин. – затворниците можеха да бъдат приковани към което и да е дърво и оставени да висят там, докато умрат. Второ, беше публично. Хората минаваха и гледаха. Подходящ начин да бъдат насърчени да не извършват подобни престъпления. Трето беше мъчително. Обезглавяването е мигновено, но жертвата на разпятие можеше да агонизира с дни.

– Е, да, – съгласи се Пламен. – това бе най-лошото наказание на римляните.

– Има ли по-лошо от това Бог да види наказанието на Сина Си, Който в този момент Той смяташе за най-големия грешник на всички времена? – попита Мартин. – Скъпоценното Му тяло беше пронизано от ужасните пирони, а тези рани ни носят изцеление.

Пламен замълча и само повдигна рамене.

– Смъртта на Исус е превърнала един инструмент за мъчение в символ на вдъхновение за нашите църкви, – въодушевено заяви Мартин. – Днес кръста поставяме на камбанариите и на олтарите. Той се е превърнал в красив символ.

Методи бе обвинен, в нещо, което не бе извършил. Той не се защитаваше, а само каза:

– Всяка история се нуждае от злодей, за да може героят да блесне.

Дядо Петко бе чул препирнята на младите хора и само добави:

– Със сигурност не е трудно да се намерят злодеи и в истории за страданието на Исус по време на страстната седмица.

Всички ококориха очи и въпросително погледнаха стареца.

– Това бяха невежи и безверни ученици, коравосърдечни фарисеи, садукеи, защитаващи своите привилегировани позиции, жестоки и безчовечни войници и циничен имперски областен управител, – започна да обяснява дядо Петко. – Към този списък могат да бъдат добавени и нашите имена, тъй като нашите грехове направиха ужасното изпитание на Исус необходимо.

Останалите само въздъхнаха.

– Можем да добавим и Божието име към списъка, – провокира ги старецът.

– Какво? Бог е причинил страданието на Исус? – почти в един глас реагираха няколко души.

– Да, – поклати глава дядо Петко. – Зад камшика на бича беше Божията ръка, която изливаше присъдата, гнева и наказанието за греховете на целия свят върху Сина.

Повечето бяха навели глави.

– Представете си, – плесна с ръце старецът, – как коженият камшик се спуска по голия гръб на Исус. След него остават рани, които кървят. Плътта Му е разкъсана.

– Колко лош е грехът, – възкликна Камен. – И то нашия грях.

– Така изглежда наказанието, – констатира дядо Петко. – Ако Бог наистина направи това на своя Син, той със сигурност ще го извърши и на невярващите в последния ден.

Повечето мълчаха и клатеха глави.

– Цената беше платена. Исус иска да види своето потомство – теб и мен, да живее с Него вечно, – каза като заключение дядо Петко.

Състезанието бе трудно и тежко. Елена за първи път бе толкова далече от майка си, братята си и сестра си.

Тя сподели с Рени болката си. Двете бяха в една стая. А в това време толкова много ѝ се искаше, някой просто да я прегърне.

Рени, която имаше своите притеснения свързани със състезателните дни, стана от леглото си и без да каже нито дума, прегърна Елена.

Двете стояха дълго така.

Елена имаше чувство сякаш Бог я бе прегърнал. Тя осъзна, че Той бе с нея.

Мир и спокойствие изпълниха сърцето ѝ.

И тя реши:

– Няма да се предам. Ако трябва да премина през тези трудности отново, ще го направя, защото Той има нещо по-голямо за мен.

Нено се хвалеше:

– Нямам никакви проблеми в отношенията с хората.

– Наистина ли? – недоверчиво го изгледа Борис.

– Да, – самоуверено потвърди Нено. – Никога не се дразня или сърдя на никого, стига да съм сам.

– Удивително, колко лесен е животът, когато си сам и изолиран, – иронично подхвърли Борис. – Така можеш да си лежиш с години, без някой да събуди спящите в теб гиганти.

– Може да е вярно, че животът в изолация е по-лесен, но е …., – Нено искаше да добави „безгрижен“.

Но Борис го изпревари:

– …. празен.

– Ммм …, – недоволно измънка Нено.

– Когато не се налага да се изправяш пред това кой си всъщност, ти се чувстваш комфортно и спираш да се развиваш в това, което Бог иска за теб, – заяви Борис. – Може би си мислиш, че това е начинът, по който животът трябва да бъде. Но не е. Животът е връзка, връзка с Бог и един с друг.

Бащата на Зарко бе запален по техниката и инженерните изобретения. Той жадно поглъщаше всяка научна книга, която му попаднеше от любимата му област.

Зарко завършваше средното си образование и трябваше да реши, къде ще кандидатства.

Баща му настояваше:

– Иди в Техническият университет, там е бъдещето.

Зарко го влечеше историята, литературата и музиката. По тези предмети имаше по-високи оценки отколкото по природните науки.

Той бе раздвоен. Изборът му се струваше много труден.

Зарко обичаше баща си и му се възхищаваше, за това последва съвета му и кандидатства в Техническия университет.

Оценките му на изпита бяха лоши. Така той изгуби шанса си същата година да постъпи в университет.

Бог ни е създал с таланти и съответни ресурси.

Когато ни дават съвети, добре е да се обмислят добре нещата.

В крайна сметка можем да устоим на ненужните очаквания и да служим на Бог по начина, по който Той ни е направил, така че само Господ да получи славата.