Има само един начин, по които можем да служите на Бога – като служим на другите хора. Всеки път, когато използваме нашите таланти, време, енергия и ресурси, за да помогнем на други хора казваме, че служим.
Тъй като ние сме едно семейство с останалите християни, Бог иска да се разбираме с останалите вярващи, като в семейство. Той иска да се научим да се разбираме едни с други, без да се караме или нараняваме.
Ние се нуждаем един от друг, за да си помагаме. Никой не разполага с всички таланти. Никой няма всички дарби. Бог е направил това умишлено, за да се нуждаем един от друг.
Работа в екип умножава ефективност.
Бог иска да ни използва по начини, които никога не сме очаквали. Можем да имаме по нещо, но не разполагаме с достатъчно. Ето защо имате нужда от други хора в живота си. Бог иска да работим в екип и да си помагаме взаимно.
Ние се чувстваме живи, когато сме част от екип, който работи за изграждането на Божието царство. Отборите ни накара да се доближи един до друг, с цел да свършим повече работа и да се подкрепяме.
Най-бързият начин да расте една малка група, е хората в нея да служат заедно. Когато се събираме с обща цел, можем да постигнем много повече.

Гмуркали ли сте се под вода? Ако останете без въздух там, всяка следваща секунда вие губите надежда, че ще изплувате и ще поемете въздух отгоре.
Колкото повече време стоите под водата, толкова по-силно е желанието ви да си поемете дъх. Когато това желание стане непоносимо вие се устремявате нагоре със всички сили, за глътка свеж въздух.
Жаждата за Бога е усещането за необходимост от Него, осъзнаване, че Той ни е нужен повече от всичко друго и тогава ние се стремим да утолим тази жажда чрез Неговото присъствие.
Бог не иска да бъдем доволни от нещо по-малко от Него Самия. Ако го познаваме, можем да постигнем съвършенство.
Нека помолим Бог да ни даде нов глад за Него и желание да се уподобим на Христос.

Известният израз „Мързелът е двигател на прогреса“ се свързва със съществуването на демона Белфегор, който първоначално е бил една от формите на древносемитския бог Ваал.
От седемте смъртни гряха на Белфегор само мързела, подтиква хората към открития.
Демонът  предлага на хората хитроумни изобретения, които могат да ги направят богати.
По такъв начин той допринася за техническия прогрес на човечеството.

Известен проповедник провел евангелизация в една страна. Много хора се обърнали към Бога и приели Исус Христос в сърцата си. По време на последната си проповед проповедникът се обърнал към публиката и попитал:
– Какво ви дадоха тези богослужения?
Станала едно негърско момиче, нейното лице сияело. Тя не била оратор, за това казала само няколко думи:
– По време на тези богослужения, приех Исус Христос в сърцето си и Неговата любов ми даде сила и способност да простя на убийците на баща ми.
Любовта на Исус Христос прави хората способни да простя не само на близките си, но и на врагове си, това е същността на християнството. Обичайте враговете си, благословяйте ги, това е върхът на християнската любов.
Тази цел, трябва да се преследва от всеки християнин. Голяма добродетел е да изпиташ любов към враговете си! Добро нещо е християнин да прости ни ближния обида, въздавайки му добро за направеното зло, вместо да го мрази, горещо да го обича и да се моли на Бога за него! Наградата за това той ще има не само на небето, а и тук на земята.
Никоя друга заповед на Исус Христос не са нарушава така често, както заповедта да обичаш враговете си. За изпълнението на тази заповед се изисква много сила, която можем да почерпим само от Един – Исус Христос.
Любовта към враговете е естествена за християнството и ние трябва да се стремим да я проявяваме. В борбата с врага, християнина не трябва да има друго оръжие, способ или средство, освен истинска любов.

Един млад мъж водел недобър начин на живот и натрупал много дългове. За да изплати дълговете си и да продължи да живее разгуления си живот, той започнал да присвоява от мястото, където работел, чужди пари.
Така той потъвал все по-надолу и по-надолу. Сумите, които откраднал достигнали такива размери, че той повече не можел да вземе от там. Всеки ден живеел под заплаха, че ще бъде уличен като крадец. Завладяло го отчаяние.
Един ден напуснал дома, родителите си и решил да се самоубие.
Пътят му минавал край една църква, в която по това време се провеждало богослужение.
Свещеникът четял: „Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, и назад, но не Го виждам. Наляво, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам“.
Изведнъж свещеникът спрял четенето и възкликнал:
– Йов, защо не погледнеш нагоре?!
Тези думи дълбоко се врязали в сърцето на младежа. Той също така не виждал никакъв изход, нито напред, нито назад, нито надясно, нито наляво и изглеждало, че за него имало само един начин да се отърве от всичко, като се самоубие.
Но сега той вдигнал очите си нагоре към Бога и Неговата благодат. Когато никаква човешка намеса вече не може да помогне, единствено само това можело да го спаси.
Думите, казани от свещеникът, се превърнали в повратна точка в живота на младия човек. Той намерил своя Спасител Исус Христос и получи прощение на греховете си. Тогава Бог да му помогнал да се измъкне и от заплетената финансова ситуация.