Една жена, която служила като мисионер в Китай, попаднала в японски плен по време на Втората световна война. Тя могла да носи със себе си една от забранените книги – Евангелието от Йоан.

Мисионерката внимателно скривала Евангелието, преди да заспи с покривалото на главата си и запаметявала по един пасаж от него. Така тя научавала поне по един стих на ден.

Когато затворниците били освободени, те едва движели краката си, но мисионерката изглеждала съвсем бодра.

Някой казал:

– Навярно там са ѝ промили мозъка.

Кореспондентът на списание „Life“, който получи интервюто от нея отбелязал:

– Да, определено е промит мозъка ѝ. И това е направил Бог.

Добре е не само да се чете Божието Слово, но и да се учи наизуст.

Възможно е, първоначално това да изглежда трудно, но като повтаряш стиховете, то ще пуска корени в теб.

Когато в живота ти има трудности, тези стихове ще изплуват от паметта ти и ще укрепят надеждата и вярата ти.

Дръж в сърцето си Божието слово. Това е полезно за теб.

Един човек дошъл при един известен мъдрец. Той му разказал следната история за един светец:

– Този човек искал да отида при приятелят си, който умирал, но се страхувал да премине през тъмното, което го отделяло от неговия другар. Тогава той се обърнал към слънцето: „В името на Бога, спри на небето, докато аз не отида до селото, където лежи моя приятел на смъртен одър“. И слънцето застинало на небето, докато светият човек не достигнал селото.

Мъдрецът се засмял:

– Не е ли било по-добре, този светец да преодолее страхът от тъмното.

Спасението не е награда за най-добри неща, които сме направили, така че никой от нас не може да се похвали с това. С други думи, ние не можем да заработим мястото си в небесата. Това е подарък.

Представете си, че сте спасител край морето или друг воден участък.  Всеки спасител знае, че не може да спаси хората, докато те се опитват сами да направят това.

Ако някой се дави и се мята в паника, спасителят знае, че трябва да се дръпне малко назад в продължение на няколко секунди изчаквайте, този човек да се успокои. Защото, ако се опита да спаси другия, който пробва сам да се паси, той ще го дръпне под водата.

Когато най-накрая давещият се откаже, той се отпуска, тогава спасителят може да го похване  ръка и да изплува обратно към брега.

Бог иска да ви спаси. Исус Христос иска да ви освободи от вашите болки, вредни навици, ….. Той иска да ви спести всички ваши отчаяни усилия и за това ви дава Своята благодат.

Но трябва да се откажат от опита си да го направите сами. Трябва да се отпуснете. Нужно е да позволите на Бог да бъде Бог.

Един човек се разхождал в горите на Флорида. Той бил много уморен и жаден. На една поляна, видял портокалово дърво. Но плодовете му били без сок и горчали. За това дърво никой не се е грижил и не е подрязвал клоните му. Земята, на която растяло това дърво не била наторявана.

Така става и в живота на християнина. Без Божието ръководство, без правилното хранене с Божието Слово, без изпълването със Святия Дух, без молитвеното общение с Господа ние не можем да принесем богоугоден плод, в който да има любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Някои християни вярват, че посещаването на църковните служби веднъж седмично е достатъчно за да нахранят душата си, но за съжаление те грешат.

За успешен духовен растеж и изграждане богоугоден плод е необходимо християните постоянно да се хранят с Божието Слово и да има лична връзка с Бога в молитва.

Божието Слово е било, и ще бъде „жива вода“ за всяко вярващо сърце.
Молитва, заедно с изучаването на Библията насърчава живота ни в Христос.

Лична молитва е общуване с Бога и застъпничеството за другите. Чрез молитвата Бог прави нещо с нас и в нас.

Когато чужденците се оттеглиха, Никола излезе в градината и не забеляза, че Милена го последва. Това го ядоса. Бе изразил ясно нежеланието си тя да се обръща към него по какъвто и да било повод.

Но същевременно чувстваше, че има известни задължения към нея, все пак беше му сестра. Съжаляваше, че  бе толкова студен и не изпитваше повече обич към нея.

Милена го извика. Той се обърна и я попита, опитвайки се да звучи любезно:

– Кажи ми какво мога да направя за теб? Трябват ли ти пари?

Тя поклати глава.

– Да ти уредя собствено жилище или да ти помогна да се омъжиш за някой по-богат?

– Нищо не ми е необходимо – отвърна тя.

Настъпи неловко мълчание. Погледна го в очите и заяви рязко, но някак неловко:

– Има само едно нещо, което желая повече от всичко и само ти можеш да ми го дадеш, – той повдигна леко вежди и я изчака да продължи. – Никола, – каза тя, от очите ѝ бликнаха сълзи, – знам, че не си се отрекъл напълно от Господ. Кажи ми, че все още си вярващ.

– Не съм,  – отговори той. – Преди малко заявих и пред другите това, което наистина мисля, няма една-единствена истинска религия.

– Когато ти изрече тези ужасни думи, – сълзите вече се стичаха по лицето ѝ, явно мъката ѝ беше искрена, – видях те да гориш в ада. Пламъците те поглъщаха. Това очаква всички ни след смъртта, освен ако не се завърнеш при Бог.

Той бе решил да  не се подава на никакви увещания, за да могат хората му да вярва в каквото си искат. Никога нямаше да се откаже от тази своя позиция.

– Милена, – каза по-меко той, – не бива да ми говориш за тези неща. Забраних ти да се обръщаш към мен по този повод.

– Но твоят вечен живот и душата ти са застрашени. Мой дълг е да се опитам да те спася. Мислиш ли, че ми е леко да го правя? Виж как треперя! Трудно ми е да ти казвам всичко това. Но съм длъжна!

– Моят живот е тук, в този свят, – заяви той твърдо. Разпери ръце към градината. – Това не е ли достатъчно? Това е светът, в който сме родени и ще умрем. Това е достатъчно голямо чудо.

– Но този свят е създаден от Бог, – каза тя.

– Не, той сам се сътворява и е много по-велик, отколкото си мислиш.

– Не може да е по-велик от Бога.

– Бог, божествата, всичките ни религии са създадени от човешкия род, – каза той.

Вече не ѝ се ядосваше, но не виждаше защо трябваше да продължават този безсмислен разговор.

– Откъснал съм се от Него. Обстоятелствата около мен не ми позволяват да се върна, – той усети как въпреки топлия ден го побиват тръпки от собствените му думи.

Спомни си смъртта на Даниел отхвърленият, който се бе възприемал като пратеник на Бога. Именно тази жестока смърт бе сложила край на минало му и вярата от детството. Те вече не можеха да бъдат възкресени.