В САЩ група атеисти от щата Охайо е подала във федералния окръжен съд в град Акрон исково заявление да се премахне от банкнотите фразата: „На Бога уповаваме“.

Свободата на вероизповеданията е залегнала в Конституцията на Съединените щати. Също така се подразбира правото да не се вярва в Бога и затова мотото „На Бога уповаваме“ не нарушава правата на невярващите граждани.

По-голямата част от населението в САЩ подкрепя използването на тази фраза върху банкнотите.

In God We Trust е официален девиз на САЩ, включително и на щата Флорида.

За първи път той е използван през 1864 г при сеченето на монети по нов образец, а през 1956 г. е станал национален.

Един от възможните източници на фразата  In God We Trust  е последната част от химна на САЩ текста, на който е написан през 1814 г. от Франсис Скот Кий.

Мисията на Църквата е да спасява душите за вечността. Църквата не се бори с хората и за тях.

Християните трябва да виждат във всеки човек ценно творение на Бога, призвано към вечен живот. Целта на всеки вярващ е да качи на кораба на Спасението тези, които са зад неговия борд.

Всеки християнин трябва да доведе хората до покаяние и вяра в Христос. Да ги подбуди съзнателно да се присъединят към църквата и да споделят живота си с нея .

Христос не изпрати учениците си да доказват, че са по-прави във вярата си от другите. Той ги изпрати да проповядват Евангелието.

Непознаващите Христос ще дойдат в църквата ако към тях се показва уважение, проявява се търпение, видят готовност да бъдат изслушани, накратко казано ако към тях се прояви любов.

Хората не се привличат ако се бориш с тях, за да им докажеш, че не са прави. Те са притеглени от грижата за техните души.

Бог знае, кога трябва да ни лиши от всякакъв външен признак на насърчение и кога да ни покаже тези видими признаци. Хубаво е, че ние във всяко време можем да уповаваме на Него.

Неговото Слово и обещания, са много по-добро доказателство за грижата Му към нас, отколкото личните ни заключение и доводите на нашия ум.

Ако Той проявява Своята грижа чрез явни признаци, то по-добре е да Му се доверяваме без тях, така ще укрепне нашата вяра.

Хора, които са съгласни да вярват на Бога въз основа на Неговото Слово, без доказателства, ще получат безкрайно по-ясни доказателства за Неговата любов.

Отлагането не винаги означава отказ. Има много молитви с надпис: „Моето време още не е дошло“.

Бог има време и срок за определена цел. Този, Който контролира границите на нашите местообитания, Той управлява и времето на нашето избавление.

Много легенди и невероятно романтични истории са свързани с основния символ на Крим „Лястовичево гнездо“.

Една от тях е много красива и разбира се, в нея също се говори за любов.

Морският бог Посейдон се влюбил в богинята на утринните зари Аврора, но тя не го обичала.

Тогава Посейдон решил да очарова капризната богиня с вълшебна диадема. Той помолил бога на ветровете Еол да изпълни небето с облаци, така че Аврора да не може да озари утрото на разсъмване.

Аврора задремала в очакване на утрото. Посейдон се прокраднал до нея, но не могъл да хване диадемата и тя паднала в една цепнатина.

В същия час се разсеели облаците и засияли утринните лъчи. Един от тях проникнал в цепнатината, попаднал на парчетата от счупената вълшебна диадема и ги превърнал във вълшебен замък.

Вече е станало традиция, архиепископът да намира време в натоварения си график, за да помогне за почистване на болничните отделения. Нали казват, че чистотата е залог за здраве.

В епархията смятат, че тази работа е само помощ за персонала на болницата и изгражда самодисциплина, но също така допринася за възстановяването на пациентите.

Заедно с епископа са мили пода един свещеник и студенти от семинарията.

По-рано в интервю митрополит Марк е заявил какъв трябва да бъде свещенослужителя и е формулирал основните правила на поведение на свещеника.

„На първо място, разбира се, свещеникът трябва да помни, че човек идва при Бога, а не при свещеника и че не трябва да има култ към личността в църквата. Пастирът не трябва да доминира и потиска личността на идващите в църквата.

Второ, свещеник в никакъв случай не бива да плаши никого. Важно е, свещеникът да обясни на енориашите духовните истини, да ги насърчи да живеят християнски живот, но не принудително.  Трябва да ги учи да живеят свободно, но да бъдат и отговорни.

И, разбира се, основната цел на свещеника е да се грижи за душата, а не за собствените си джобове“.