Сатана използва хитри стратегии, за да контролира живота ни. Библията ги нарича „похот“, т.е. „невъздържаност“.

За похотта и пожеланието се проповядва като за крайна безнравственост, но първоначално тя не изглежда така.

Всичко започва от няколко наглед безобидни мисли. След това тези мисли започват да растат, докато не доведат до сериозен грях.

Когато се поддадем на желанието, което знаем, че не е добро, плътта ни постепенно започва да господства над самата ни същност.

За да избегнете това, точно сега решете в ума и сърцето си, да бъдете покорни на Бога дори и в малките неща.

Не се подавайте на неуспехите и пораженията си в живота, ходете в Неговия Дух и ще удържите значително по-голяма победа.

Колко е хубаво, че сме освободени от закона  на греха и смъртта. Радвам се, че повече няма да се подчинявам на робството на греха.

Но какво да правим, когато въпреки тази прекрасна и славна истина, ние се препъваме и съгрешаваме?

Тичайте към Отца и се покайвайте.

Звучи много просто, но ние често правим точно обратното. Вместо да отидем при Бога, позволяваме на страха и вината да ни отдалечават от Него.

Мислим си: „Отново се препънах. Как мога да отида при Бога, не заслужавам неговата прошка“.

Не правете подобна грешка. Не позволявайте на сатана да ви уговори да съгрешите в коя да е сфера на живота ви само, защото сте отстъпили в друга. Когато излезете от Божия път, просто изповядайте греха си и се върнете при Бога.

Чуйте, Бог знае греха ни не от момента, от който го изповядаме, Той го знае от самото начало. Но когато изповядаме греха си, ние се избавяме от него и очистваме живота си от последствията му.

Идете при Бога. Приемете Неговото прощение. Колкото и “страшно“ да сте съгрешили, Той желае да ви прости и очисти от всеки грях.

Всички сме имали моменти, когато сме се изкачвали на най-високите части на планината. Когато сме виждали всичко така, както го вижда Бог. И на нас не ни се е искало да слезем от там.

Но Бог няма да ни позволи да останем на върха. В случая ние сме изпитвани, дали ще имаме сили да слезем в долината. Ако имаме сили само да се изкачим до върха, то с нас нещо не е наред.

Да бъдеш на върха с Бога съвсем не е лошо, но Той ни извежда там с цел, да отидем при обладаните от бесове и да ги издигнем към върха.

Ние не сме създадени за върха или да въздишаме, а за долината, за ежедневието, където сме под напрежение и трябва да покажем колко струваме.

Духовното себелюбие винаги има нужда от грим, то отново и отново е необходимо да изкачи планината. Но това се случва рядко, то е изключение от правилата, което в нашия живот с Бога означават много. Ние не трябва да позволяваме на духовното ни самолюбие да ни събори в такива моменти.

Склонни сме да мислим, че за всичко ставащо с нас трябва  да се обърнем към душеспасително наставление, но ние трябва да го обърнем в нещо повече от просто поучение, в характер.

Планината не трябва да ни научи, тя трябва да ни промени. Във въпроса: „Какво толкова?“ се крие опасен капан. В духовните дела ние с оценки не сме длъжни да се занимаваме.

Моментите на върха на планината са редки и Бог не ни ги изпраща случайно.

Преди да отиде на Небето един богат човек се молил:

– Господи, разреши ми да взема в Небесата поне един куфар от моето богатство.

Виждайки неговата настойчивост, Бог му разрешил и човек напълнил един куфар догоре с кюлчета злато.

Дошло му времето и човекът умрял. Веднага бил пренесен на Небесата. Там го срещнал ангел, стоящ пред вратите на рая, той го поздравил и му казал:

– Забранено е да взимаш куфар със себе си.

– Но аз имам договор с Бога, – възразил мъжът.

– Това е доста необичайно, – казал ангелът, – сега ще попитам.

Уверявайки се, че човекът не лъже, ангелът му разрешил да внесе куфара си.

– Мога ли да погледна в куфара? – попитал ангелът. – Много бих искал да зная какво има в него.

Човекът отворил куфарът и лицето му засияло при вида на златните кюлчета.

Изненадата на ангела нямала граници:

– Носи го, щом искаш …. Но защо са ти тези парчета тротоар?

Това е рядко състояние, което кара детето да старее по-бързо от другите хора.

Родено в Магура, Бангладеш, бебе има всички характеристики на старец. Местните лекари били поразени. Те смятат, че детето има прогерия.

Това е много рядко заболяване един на четири милиона случая. То не позволява на детето да има нормален живот, защото тялото старее по-бързо, отколкото е обичайно.

Въпреки това, родителите на това дете му се радват и го приемат като „чудо-дете“.

Бащата на детето е казал:

– Ние можем само да благодарим на Бога. Приемаме го такъв, какъвто е. Щастливи сме, че имаме момче в дома си. Господ вече ни е благословил с дъщеря. Сега вече сме четирима. Какво повече можем да искаме?!

Лекарите уверили родителите, че детето се чувства добре до този момент. Роднините се надяват, че бебе с прогерия ще расте здраво, въпреки че повечето деца не живеят повече от 13 години.

Прогерията се получава от грешка в ген, която води до производство на анормален протеин. Когато клетките използват този протеин наречен прогерин, те се разрушават много лесно.

Аномалния протеин се натрупва в клетките на децата и ги прави да остаряват по-бързо.