Често говоря по телефона с близките и, които са далече от мен. Трафикът е натоварен или връзката е слаба. Сред белотата, която ме е обкръжила и жестокия студ се чувствам като изолирана от всичко в света.

В такива моменти си спомням думите на апостол Павел: „Мислете за горното, а не за земното“.

Тези и много други думи от Божието Слово ми помагат да преживея и най-тежките периоди от живота си. Ние сме Божии деца и Бог ни държи в ръката Си.

Нека да отделяме повече време да мислим за горното, а не за несгодите на тази земя, защото тогава не само ще се почувстваме по-добре, но ще изпълним  и Божията воля, за която сме призвани.

Учителят забеляза, че един от учениците в класната стая се люлее на стола и го предупреди:

– Един ученик правеше същото като теб, падна от стола и се наложи да го закарам до болницата.

След като направи своето предупреждения учителят се отправи към друг ученик, за да му помогне със задачата.

Няколко минути по-късно непокорния ученик падна от стола..

И в Библията има много описани примери на непокорство. И до какво доведоха те?

Бог постояно ни призовава да Му се покоряваме, защото така ще сме благословени.

Животът на покорство изисква жертви, но е път към радост и изобилни благословения.

Един човек страдал от постоянна липса на вода. Той помолил Бог да му даде тази необходима за него течност.

И Бог му отговорил:

– Мога да ти дам много вода, но в какво ще я запазиш? Първо изкопай кладенец, а Аз ще я напълня със чиста и прохладна вода. Водата е от мен, а кладенецът от теб.

Подгответе сърцето си и благодатта няма да се забави да се появи там.. Благодатта обича сърдечната дълбочина, а сърцето – благодатната тишина.

Стела не беше добре. Митка разбра това още преди тя да приближи леглото ѝ. Изражението на Стела ѝ се стори странно.

– Не можеш да си представиш, какво ми направиха? – каза отчаяно Стела.

– Какво се е случило?

– Ти знаеш, че отскоро посещавам групата за изучаване на Библията. Там Мариела  ми подари християнска книга с насърчения. Използвах я, когато се молех и често си четях от нея, но сега не мога да я намеря никъде. Вчера вероятно съм я оставила на пейката, където се молих и навярно съм я забравила ….. някой я е намерили и прибрал.

Стела се чувстваше разочарована, че бе изгубила тази скъпоценна за нея книга.

Митка бе от хората, които винаги смятаха, че чашата им е наполовина пълна, за това се засмя и попита Стела:

– Искаш да кажеш, че някой ти е откраднал Исус?

Този въпрос развесели Стела и тя тъжно смънка:

– Мисля, че се е случило нещо такова.

– Виж, – каза Митка,- не толерирам кражбите, но ако някой краде християнски книги, има надежда нечий живот да бъде променен чрез Исус Христос.

Стела бе нервна, тя дълго си чопли носа, което бе признак, че още е ядосана, но накрая се примири и се съгласи:

– Имаш право? Дано да е станало така.

– Хайде да се помолим, – предложи Митка. – Нека Бог заработи в сърце на този, който е взел книгата. И това, което е извършил, макар да е лошо да се превърне в повод да се покае. А колкото до теб, ще ти кажа следното, ти имаш Библия, черпи сила, мъдрост и вдъхновение от нея.

След това двете наведоха глави и се молиха за“непознатия“ крадец.

На децата в неделното училище им раздадоха листчета, на които пишеше как Бог ги възприема: обичани, изкупени, простени,скъпоценни и т.н. Всяко прочетено листче предизвикваше радост.

Разочаровано бе едно единствено дете. На неговото листче бе написано „осиновен“.

– Не искам това листче, – мърмореше огорчено едно дребно момченце. – Защо ми се падна това. Не го искам. Дайте ми друго.

– Но да си осиновен е най-хубавото определение, защото то включва всички останали.

Осиновяването е съзнателен избор. Чрез него някой става част от семейството ти. То създава една нова връзка. Осиновеното дете получава всички права, които имат биологичните деца.

Ние християните сме осиновени от Бога и сме станали част от Неговото семейство. Бог е станал наш Баща. Той ни обича, пази и приема.

Носим Неговото име и за нас на небето е приготвен дом. Бог ни е избрал. Неговата бащина любов няма граници.