Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

Преди известно време чух едно малко момиченце да се представя: „Аз сън християнка“. Колко точно и изчерпателно описание.

Когато се представяме пред някого ние изтъкваме своята професия, хобито си, учебното заведение, което сме завършили, …

Християнската ни идентичност не е сезонна дреха, която обличаме за определено време, а после я оставяме някъде. Това, че сме християни понякога ни пречи, но независимо от обстоятелствата, ние трябва да славим Бога, че носим името християни.

Макар че, не можем да не грешим като Христос, докато ходим на тази земя, като християни ние ежедневно се стараем да се уподобим на Него във всичко, което вършим. Като приемем ролята на слуга, който се грижи за физическите и духовните нужди на ближния си.

Ако ти си християнин, как показваш на другите, че си такъв?

Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Днес знаем как да използваме енергията на атома, но малко от нас ефективно използват силата на молитвата. Ние не осъзнаваме, че заставайки на колене, можем да придобием повече сила, отколкото ако се въоръжим с най- мощните оръжия.

Осъзнаваме ли, че един народ придобива голяма сила, когато хората му се свързват в непрестанна молитва? И тази сила е много по-голяма от този, която получаваме като насочим всичките си ресурси за въоръжаване.

Нашите проблеми се разрешават само при среща с Живия Бог.

Само по себе си въоръжението няма да ни спаси нито ще разреши световните проблеми. Нашите беди се коренят в духовната реалност и спасението от тях лежи в областта на духа.

Ето защо молитвата е толкова важна. Само Бог може да измени човешкото сърце.

Кой знае какво би станало, ако милиони вярващи по целия вят се възползват от тази голяма привилегия – застъпническата молитва! Желаеш ли да станеш един от тях?

За съжаление, мотивацията да живеем като истински християни се изпарява с напускането на църковната сграда. Ние забравяме какво сме научили и се впускаме в ежедневната рутина.

Но това няма да ни помогне да станем истински Христови ученици.

Ако искаме да следваме примерът на Спасителят, трябва да се отнасяме към ближните си така, както Той би се отнесъл към тях. Това означава да бъдем добри настойници, като се стараем да бъдем добри родители, ученици и граждани. Т.е. да бъдем не само добри слушатели, но и изпълнители на Божието Слово.

Когато се събираме заедно, нека вникваме в Божията любов, а когато излезем от църква, нека споделяме с другите единството и мира, които Бог ни дарява.

Освен да ходим на богослуженията, Бог иска от нас да живеем като верни Негови ученици.