Силфи е уникално растение, което е било използвано като контрацептив в древна Гърция и древен Рим. Доставките от него за Рим идвали от Северна Африка – Киренайка.

Растението се използвало срещу ухапване от змия, кашлица и дори спонтанен аборт.

Силфи е било изобразено на киренайкските монети. То е било единствения данък, който жителите на Киренайка изплащали на римляните.

Смята се, че символът на „сърцето“ е произлязъл именно от силфи.

Хората толкова активно събирали силфи и пасли с него добитъка си, че напълно го унищожили и растението изчезнало от Киренайка.

Учени от Университета в Орхус в Дания са направили откритие, което може да промени коренно подхода към лечението на безплодие при жените и значително да подобри ефективността на медицинските процедури, използвани за тази цел.

Според изследователите, шансовете на много жени да забременеят намаляват от инфекция, известна като „бактериална вагиноза“. Тя почти винаги остава незабелязана, защото при наличието ѝ няма никакви симптоми.

Във връзка с това, експертите настояват, че е много важно за жени, които искат да бъдат лекувани за безплодие, да се изследват за бактериална вагиноза, която нарушава бактериалния баланс на влагалището. Тя толкова силно влияе, че засяга възможността за зачеване на дете.

Преди това е било установено, че бактериалната вагиноза при бременни жени увеличава риска от спонтанен аборт шест пъти, а риска от преждевременно раждане – два пъти.

Според статистиката, бактериална вагиноза е най-честата вагинална инфекция при жени на възраст от 15 до 44 години.

Свикнали сме да обвиняваме родителите. Пият, пушат, правят аборти, не лекуват навреме получилите се инфекции.

Но днес никой не е застрахован от раждането на дете с увреждания.

Съществуват загадки и се появяват аномалии при ражданията, дори и при напълно здрави родители, без някакви генетични предразположения и рискове, точно изпълняващи съветите на лекарите.

Такива случаи според медиците са станали все по-малко. Повечето от патологиите в плода се лекуват в много ранен период.

Например, при наличие на порок на сърцето успешно се оперират бебета, дори още в утробата. Хидроцефалия също не е безнадеждна.

Особеностите при детската палиативна помощ, много се различава от тази при възрастните.

Организмът на детето е подвижно и гъвкаво, то може да се самовъзстановява. Случвало се е деца, които са можели само да лежат, да се изправят на крака. Такива се научават да се самообслужват и правят своите измъчени майки щастливи.

Главното е, човек да не се отчайва.

Стоянов стана. Той стоеше до бюрото, без да поглежда Панов. По лицето му е стичаха едри капки пот.

– Господин Панов, за това няма да говорим пред никого. Ще запазим всичко в пълна тайна, но в замяна на това тук съм приготвил един малък проектодоговор. Ако го подпишете, нищо няма да се чуе никъде.

– Вървете си, – каза Панов – с вас ще говоря по-късно.

Стоянов остави един малък плик на бюрото и си тръгна.

Когато вратата се затвори Панов се обърна към Катя. Той не можеше да ѝ каже нищо. Думите бяха заседнали на гърлото му.

Катя бе захлупила лицето си върху масата и плачеше. Мълчаха известно време. Изведнъж Катя повдигна глава и с разплакани очи каза:

– Истина е …..това е истина. Бях на 15 години и се издържах сама. Работех във кръчмата. Чистех, миех съдове и помагах, когато имаше повече хора при сервирането.Бях решила да отида в града, където имаше повече възможности, за това пестях за влака.

Панов я гледаше без да я прекъсва, но очите му бяха тъжни.

– Веднъж ме поканиха на парти в града и аз отидох, – продължи разказа си Катя. – Там се запознах със един солиден мъж. Той се държеше много добре с мен и на мен ми бе приятно с него. Дълго време бях сама. За първи път мъж ми обръщаше внимание и то не грубо. Тогава не знаех, че е  женен и че има деца. Едва по-късно разбрах, че е подлец.

Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Панов.

– Когато му казах, че съм бременна, – Катя болезнено присви очи, – той започна да ме ругае. Страхуваше се, че жена му да ще разбере.

Катя се върна назад в онези мрачни за нея дни. Помнеше как сгърченото лице на Виктор, мъжът който я бе подмамил, омекна. Той я прегърна и каза вече по-спокойно:

– Зная какво трябва да се направиш, ще те заведа там.

Катя почувства още тогава, че на Виктор му е все едно какво ще стане с нея. Когато  жена, при която той я заведе и направи нещо, много я заболя. Чувстваше се зле. Имаше чувството, че скоро ще умре.

– По-късно, когато дойдох на себе си, – Катя продължи разказа си, – разбрах, че съм припаднала и че съм загубила много кръв. Тогава жената се бе уплашила да не умра в ръцете ѝ и бе извикала лекар. Когато вече можех да ходя, ме навестиха от полицията и се интересуваха, за жената, която ми е направила аборта. Аз не я издадох. Помня как бе пребледняла и трепереше цялата.

– После са те осъдили за незаконен аборт, – обади се най- накрая Панов. – Не ми казвай повече нищо. Ще измисля нещо, не се тревожи.

– Трябваше да ви разкажа всичко това по-рано, за да си нямате неприятности, но се страхувах, че ще ме изгоните.

– Станалото станало, – Панов дишаше малко по-спокойно.- Тези мошеници, няма да могат да пробият с тази история. Това е изнудване, а то също е наказуемо.

Панов ѝ се усмихна, потупа я по рамото и излезе от стаята.

Николай и Марта мълчаливо седяха един до друг на пейката. Николай беше още младеж, буен и неспокоен. Марта бе дребна старица, винаги въздържана и спокойна. По лицето ѝ човек трудно можеше някога да види безпокойство.

– Да, знам какво си мислиш Ники, – каза Марта. – Успя да ме убедиш, че за мен има още надежда в този живот, но все пак аз съм стара. Наистина бих искала да постигна нещо макар и съвсем мъничко. Чудесно би било да остава съвсем незабележима, макар и малка следа в света.

Лицето ѝ се озари от една тиха и кротка усмивка.

Николай погледна Марта внимателно.

– Не мога да се съглася с вас.

Марта ококори очи:

– Какво лошо казах този път?

Николай въздъхна и поклати глава.

– Как си я представяте тази „съвсем незабележима следа“?

– Какво неправилно има в това? – Марта все още не разбираше какво иска да ѝ каже младежът. – Навярно мога да оставя следа, някаква съвсем мъничка.

Николай най-накрая обясни:

– Моля да ме извините за грубостта, но до сега не съм видял човек в живота си, да оставя „малка“ или „незабележима“ следа. Това изобщо не е възможно. Щом сте решили да оставите следа в света, тя ще бъде голяма….

Заинтригувана Марта каза:

– Не разбирам точно какво имаш предвид?

– Вярно е, че хората не виждат и не разбират следата, която остават в живота си. Други, като вас, си въобразяват, че ползата от делата им е незначителна.

Марта бе притихнала, за нея това бе някакво ново пробуждане.

– Всяко действие, – продължи Николай, – което човек извършва или възнамерява да направи, води до определени последствия в бъдещето.

Тя бе напълно съгласна с това. Аборта на снаха ѝ доведе до това, че семейството им остана без деца, въпреки всички лекарства и програми през, които бяха минали. Една грешка в младостта, а толкова болезнен отклик в бъдещето. И само това да беше…..

Но тя можеше да направи нещо за хората нищо, че годините ѝ не бяха малко. Една усмивка, подкрепа и съвет даден точно на време, съвсем не бяха „незабележима“ следа. Сега Марта ясно осъзнаваше това.