Въпреки юношеските си години Вълчо взе да търси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. Ровеше се в книги и справочници, посещаваше различни сайтове, а след това дълго разсъждаваше над това, което бе открил.

Понякога излизаше по високите скали застрашително надвесили над селото, в което живееше, търсейки опора на своята непокорна мисъл.

Той имаше широки интереси. Вълнуващите го теми бяха от различен характер. Сред бележките, които си водеше, можеха да се открият някои учудващи занимания.

Например не малък бе интерес му към подреждането на музикалните инструменти в оркестъра. В скица бе отбелязал къде се поставят струнните, духовите и духовите инструменти, но много по-интересно разсъждение бе записано под тази подредба.

„Подобен ред трябва да има и в нашият обществено политически живот. Именно тогава ще има единство и хармоничност в симфонията на общението между хората.

Ако диригентът, ръководителят на страна, фирма, учреждение, не си е на мястото или няма добра акустика, се получава дисхармония.

Обществото се раздробява на партии, класи и сдружения и хората се наежват едни срещу други“.

Веднъж с приятеля си Асен разговаряха на тема: Как може да се преустрои нашият нерадостен живот?

– Трябва да използваме нови източници на енергия, – настояваше Асен.

– Сегашните имат ограничено въздействие, – не се съгласяваше Вълчо. – Те само загрозяват и тровят природата.

– Новите източници на енергия трябва да са непрекъснато възвръщаеми, – не се предаваше Асен, – като тоновете отпадъци, водата в реките, моретата и океаните, като вятърът , приливите и отливите.

– Но милиардите, вложени от корпорациите в нефтената промишленост, в газодобива, фармацията, уранодобова, …., – нервно повдигаше ръце Вълчо, – вадят от равновесие човечеството.

– Е, да – съгласи се Асен, – всичко това ни обрича на войни….

– И към самоунищожение, – допълни Вълчо. – Това води към хаос и взаимно изтребление.

Така растеше будният младеж, търсещ изход за загниващото общество, в което живееше. Идеи не липсваха, но ако нямаше подкрепа, тези и други подобни разсъждения ще потънат в примирилото се мнозинство.

Anheuser-Busch станала известна с факта, че почти сто години спорила с чешката фирма Budweiser Budvar за собствеността на марката Budweiser.

В съдилищата на различните страни въпросът бил решен по различен начин.

В САЩ правата на марката принадлежат на американците, чешката пивоварна доставила на пазара своя бира с марка Czechvar, В Германия правото на търговска марка принадлежи на чехите, а в Британия и двете компании имат равни права над търговската марка.

Човечеството може да спи спокойно. В близко време въстание на роботите няма да има, особено ако са толкова тромави като  „К5“.

136 килограмовият робот бил в тестов режим в една от административните сгради на Вашингтон.

Предполагало се, че един умен механизъм ще може да следи за реда. Той е програмиран да реагира и пресича всяка проява на агресия.

Въпреки че, „K5″е разработен от компанията „Knightscope“, той за малко е изпълнявал своите задължения и преждевременно е умрял, падайки в декоративен фонтан, намиращ се сградата.

Въпреки това, фирмата производител обещала да предостави на офис центъра нов робот за една седмица.

Надяваме се, че следващата пазител на обществения ред ще заобикаля злополучния фонтан.

През юли 2007г. избухнал голям скандал около компанията  L’Oreal.

Оказало се, че в рекламата за спирала на тази марка на актрисата Пенелопа Крус били сложени фалшиви мигли.

Козметичната фирма била глобена, че въвежда в заблуждение потребителите.

Така представители на фирмата трябвало публично да признаят, че спиралата не може да направи такива разкошни мигли, както е показано в рекламата.

Първия патент за чанта с колела бил издаден през 1972 г.

Идеята за тази комбинация дошла в главата на Бернард Седоу, вицепрезидент на фирма за производство на чанти в Масачузет.

В неговият вариант продуктът е бил снабден с четири колела и можел да се дърпа чрез кожена лента.

Едва през 1987 г. пилотът Робърт Плат изобретил и патентовал обичайната чанта, която знаем, с прибираща се дръжка.