Тази вечер бяха сами. Тони нямаше среща с клиенти, а дъщеря им остана при баба си. Това не се случваше толкова често поради многото му ангажименти и пътувания.
Рени отметна с ръка падналия кичур коса от лицето си, седна до Тони и го попита:
– Ще направиш ли Лиза свой партньор в бизнеса?
– Знаеш много добре, че не желая да обсъждаме този въпрос, – троснато отвърна Тони.
– Защо?
– Да не би да си се загрижила за фемониските ѝ права? – Тони погледна предизвикателно съпругата си. – Знаеш мнението ми по въпроса.
– Че мястото на жените не е в истинския свят ли? Че работата им е да раждат, да се въртят около печката и да се грижат за вас? – Рени беше бясна.
– Горе долу така е, – призна примирено Тони.
Рени беше прекарала труден ден с дъщеря си и усети как кипва.
– Просто не разбирам. Лиза се справя във фирмата по-добре даже и от Боби.
– Погледнато от страни, може да изглежда само така, но тя не може да направи голяма сделка, хората няма да ѝ се доверят.
– Но ти можеш да направиш това, ако я направиш партньор, – настояваше на своето Рени.
– Защо ми е да го правя? Светът е такъв, не разбираш ли? Жените никога няма да го управляват, а и аз мисля, че не трябва да го правят.
– За да си стоят в къщи и да раждат деца ли? – Рени вече скърцаше със зъби от яд.
– Това е причината да сте на тази земя, – усмихна се Тони.
– Не, само не и това. Нещата се изключват взаимно. Никак не ми е приятно, че говориш така. Знам, че аз се отказах от кариерата си, заради семейството, но ако някоя жена желае да пробие в бранша, защо не я подкрепиш?
Тони махна с ръка. Безмислено беше да спорят по този въпрос. Той нямаше да отстъпи.
