Това е най-интересната от новите все още не съвсем популярна професия.

Японското метро е едно от най-натоварените в света. В Токио метрото превозва повече от 40 милиона пътници.

Разбира се, при такива условия при задържане при качване във влак, лесно се излиза от графика. За това на помощ идват „тласкачите“.

Първоначално идеята за „тласкачи“ е роден в САЩ, но била бързо изоставена. Американците смятат, че тези мерки са твърде безцеремонни и даже оскърбителни.

А японският манталитет за такива форми на въздействие е напълно готов.

Първоначално студенти били само „тласкачи“, но след това тази дейност била възложена на щатни сътрудници на метрото.

„Тласкачът“ в униформа и бели ръкавици притиска пътниците във вагоните, за голяма радост на последните.

За туристите „тласкачите“ са станали част от японската екзотика, покрай която така просто не можеш само да преминеш.

Транспортирането на метана по тръбите от мястото на добиването му до пазара е свързано с неизбежни загуби и попадане на парников газ в атмосферата.

Специалисти от Университета в щата Пенсилвания са въвели нов щам микроорганизми, които могат да извлекат електроенергия направо от метана.

Учените десетки години са се блъскали да създадат такива микроорганизми, но до сега опитите им били неуспешни.

Причина за това е, че бактериите, които се „хранят“ с метан, се намират на голяма дълбочина в океана, а в лабораторни условия не се отглеждат.

Учените от Университета в щата Пенсилвания се заинтересували от бактериите живеещи на дъното на Черно море.

Използвайки метода на клониране на ДНК, специалистите създали бактерия, която приличала на живеещите в Черно море микроорганизми, но можеща да съществува в лабораторни условия. Тези бактерии могат да употребява метан и да произвеждат ацетати.

В зависимост от условията на околната среда в мравуняка могат да бъде няколко майки, това се нарича полигамия, а може да има и само една, тогава имаме моногамия.

Във втория случай могат да се появят няколко претендентки, които устройват помежду си ритуални битки, в които се стремят да поразят съперничките си с антените си.

Тези схватки не причиняват на самките значителни вреди.

Наблюдаващите ги мравки работнички правят своя избор в полза на една от тях, а след това убиват или изселват останалите съпернички.

Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.

Йохан Фридрих Бьотгер се смята за „бащата“ на Европейския порцелан. На него му се е отдало повторно да изобрети технологията за производство на порцелан, тъй като тайната за направата на порцелан внимателно е пазена от собствениците на манифактури в Китай.

В Китай, порцелан е изобретен през 620 година. Продължително време порцелановите изделия са били важна стока за износ.

Много дълго време аналог на порцелана не могли да направят, тъй като основно експериментирали с добавки към глината.

Значителен прогрес бил достигнат, когато след продължителни експерименти били идентифицирани три важни за производството на порцелана минерали: каолин от района Шнеберга и Ауе, фелдшпат и алабастър.

Много дълго време са се променили условията на изпичане порцелан.

В лабораторното списание Böttger на 15 януари 1708 г. е отбелязано, че след 12 часов изпичане се е получила бяла полупрозрачна, не глазирана плоча – порцеланова бисквита.

Европейският порцелан е различен от китайския. В Европа е произведен твърд порцелан, а в Китай е мек и с по-ниско качество.

Мекият порцелан се използва за направа на съдове, а твърдият намира широко приложение в техниката за качеството на електролизаторите.