Това е единствената железопътна линия в Централна Африка и Габон, която е построена не в колониални времена.

Трансгабонската железопътна линия пресича река Огуие пет пъти.

Пътници по нея се превозва само три дни през седмицата.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.

Сред най-зловещите замъци в Европа е английският замък Уорвик. Стените му помнят безбройно много сражения. Буквално те са пропите с човешка кръв и страдания.

Крепостта е построена през 1068 г. от Вилхелм Завоевателят на завоя на река Ейвън. Тя е бил използвана като крепост до началото на 17-ти век, когато сър Гривил я превръща в частен дом.

Каменните стени на високите кули са били като затвор за много пленници, включително и такива от битката при Поатие през 14-ти век.

В замъка Уоруик се намира една от най-интересните европейски колекции от доспехи и оръжия, а също така и картини от майстори като Рубенс и Ван Дайк.

Според туристите, ако се докоснеш до стените на този замък, можеш да почувстваш гадене и виене на свят, а много даже губят съзнание.

Това е солено езеро с площ 115 кв. км. Намира се в района на Астрахан, на 270 км на север от Касписко море и 53 км на изток от река Волга.

Езерото съдъжа невероятно чиста сол – 99.8% NaCl. От него се добива 4/5 от общото количество сол в Русия. В зависимост от потребностите, от Баскунчак се добиват от  1,5 до 5 милиона тона сол годишно.

За превозване на солта от това място специално е построена Баскунчакската железопътна линия.

На южния бряг на езерото се намира единствената планина с естествен произход в Прикаспийката низина.

Езерото се захранва за сметка на източниците. Много от тях, особено от северо-запад, донасят по течението си само за един ден около 2500 тона сол.

На брега на езерото има лечебна кал. През юни и август край езерото идват туристи, които си правят кални бани.

Въздухът там е с високо съдържание на бром и фотонциди. Улфидната утайка от кал действа аналогично на калта в Мъртво море. Натриевохлоридния разтвор съдържа комплекс от макро и микроелементи, които спомагат за бързо оздравяване на идващите на почивка там.

В коритото на река Бруней се намира селище, състоящо се от четири села, които буквално са във водата. То се нарича Kampong Ayer и неговата история е на повече от 1300 години.

Там живеят около 30 хиляди човека, което е 10% от населението на страната.

Училищата, полицейските участъци, противопожарните станции, болниците, пазарите и къщите са на кокили. Всички съоръжения са свързани с мостове, с обща дължина надвишаваща 36 километра.

Интересното е, че на кокили поставят и съвременните здания от бетон.

Първоначално Kampong Ayer се е разполагало ниско по течението на реката, близо до нейното устие. С течение на времето, селището постепенно „се премества“ нагоре по реката.

Kampong Ayer е признато като национално богатство и държавата полага големи усилия, за да се запази този начин на живот.