Причина за това е самозаблудата.

Да предположим, че в този момент съгрешавате, но си мислите, че този начин на действие ще даде по-добри резултати от това, което вече Бог ви е казал да направите.

За да спрете да грешите, трябва повече да не лъжете себе си. Погледнете честно към живота си, изправете се пред истината и се справете с проблемите си.

Помислете добре. Кое е това, за което се преструваме, че не е наш проблем? Че не сме пристрастени към него? Кое е това нещо в живота ви, за което си казвате: „Това не е чак толкова страшно, не е голяма работа“?

Няма значение дали приемате хероин, гледате порнография или четете долнопробен роман. Човек всичко използва, за да избяга от болката и греха си. Но вие няма да получите изцерение, докато не потвърдите корена на проблема си.

Нима е нужно да ударите дъното, за да се промените? Има толкова сигнали около вас, които искат да ви събудят, но вие не искате да ги слушате, вместо това вървите към унищожението си.

Не чакайте дълго, признайте корена на проблема си и се справете с него.

Лошото е, че хората чакат твърде много, преди да помолят за помощ. Върху проблемите трябва да се работи навреме. Повечето хора отричат симптомите или чакат, докато стане твърде късно.

Библията казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас“.

Всички по долу изброени закони наистина съществуват. За тяхното нарушение може за дълго да останете зад решетките.

В Лос Анджелис, един човек има право да бие жена си с кожен колан, но ширината му не трябва да бъде повече от два инча.

Ето ви и още един интересен закон от Лос Анджелис.

В града не трябва да се облизва жаба. В този закон няма нищо странно. Работата е там, че някои жаби са пропити с халюциногени и за това някои хора ги облизват.

Полицията не знаела какво да направи с такъв вид наркомани, за това бил приет този странен закон.

В един малък град живееше Стоил. Ти беше вече на 16 години. Още от детството му в семейството му бе неспокойно. Баща му и майка му отдавна се бяха разделили. Дядо му бе починал. За последните три години Стоил трябваше да смени трина втори бащи.

Майка му вечно беше изнервена. Губеше се от сутрин до вечер на работа. От нея Стоил не бе чул нито една добра дума. Имаше само един човек, които истински го обичаше. Това бе неговата мила и добра баба.

Той почти всеки ден разговаряше с нея преди да заспи. Малко бяха дните, когато това не ставаше. Те нямаха тайни помежду си. Баба и внук бяха като едно.

Първата любов, синини, загуба, всяко малко нещо бе известно на баба му. А тя ревностно пазеше неговите тайни, беше същинска Швейцарска банка, която пази в тайна влоговете на клиентите.

Майка му често завиждаше:

– Пак ли интимничите с баба си? Ти се разбираш повече с нея, отколкото с мен.

Така бяха изминали 16 години….

Стоил излезе на двора да разходи кучето. Седна на пейката и забеляза, че до него седи възрастна жена с куфар. Той нямаше да ѝ обърне внимание, но жената много внимателно го разглеждаше.

„Какво се е вторачила тази бабичка в мен, – помисли си Стоил“.

Той се почувства неудобно, под изследващия го поглед на възрастната жена и попита:

– Бабичко, искате ли нещо?

Тя не отговори нищо, а позвъня на мобилния си телефон.

Изведнъж иззвъня и телефона на Стоил, беше неговата мила баба.

– Здравей Стоиле, здравей мой мъничък.

Младежът бе шокиран. Той се взря в непознатите очи, махна телефона от ухото си и извика:

– Бабо!

След това се хвърли на врата на възрастната жена, която седеше на пейката. и потъна в прегръдката ѝ

До този ден той нито веднъж не бе виждал любимата си баба. През всичките тези години тя бе някъде в друга страна, изкарваше пари с които помагаше на майка му, но всяка вечер, тя звънеше на внука си, за да научи как е минал денят му …

Един човек се събуди рано сутринта. Нямаше светлина, а зората след няколко часа щеше да обагри небето. И той си каза:

– Който рано става, нему Бог дава!

И тръгна по многобройните си дела, дори в неделя не почиваше и минаваше покрай храма без дори да го погледне.

И така ден след ден, седмица след седмица.

И сам недоумяваше:

– Защо всичките ми работи, като пясък се изсипват през пръстите ми. Може би хората не са прави или аз не съм свършил нещо, което съм знаел, но съм го забравил.

Това е микро държава в Австралия. На 21 март 1970 г. Леонард Хасли собственик на ферма с площ 75 кв. км, разположена на 595 км на север от австралийският град Пета, в знак на протест срещу увеличението на данъка върху продажбите на зърно, обявил фермата си за „Княжество на река Хат“, а себе си за – принц Леонард.

Австралийските власти, от своя страна, лишили „монарха“ и семейството му от гражданство, което косвено потвърждава правото му на суверенитет.

Леонард е измислил за своето „княжество“ флаг и герб, а от 1973 г. започнал да пуска собствени марки. Леонард измислил за своето „княжество“ знаме и герб, а през 1973 г. започвал да произвежда собствена марка. През 1976 г. Хасли обявил въвеждането на собствената си валута.

Всяка година „княжеството“ е посещавано от хиляди туристи. На техните услуги са предоставени- хотел, център за воден спорт и поща. С работата в пощата се занимава синът на „княза, Ян- министър на съобщенията.