Мъж се настани в хотелска стая за една нощувка. Интересното е, че той използва стаята в продължение на пет години, без да плати нито стотинка.

Този човек използваше неясните закони за наемите, за да я запази.

Отказът му да напусне в крайна сметка доведе до потенциална присъда в затвора за него.

Подобно на хазяин, който изгонва незаконен наемател, с Божията сила можем да откажем да позволим на изкушението на дявола да ни завладее.

Когато му се съпротивляваме, Бог обещава победа, както твърди Яков: „Той ще побяга от вас“.

Когато отхвърляме греха и влиянието на дявола ние „се приближаваме до Бога“.

Така ние позволяваме на Неговия мир, радост и цел да живеят по-пълноценно в нас.

Врагът не може да остане там, където Бог царува!

Бе среднощ, но Михаил бе решил да се помоли:

– Господи дай ми сила, за да мога да постигна желаното.

– Остани слаб, за да се научиш смирено да се подчиняваш, – бе отговорът.

Михаил продължи въпреки отказа:

– Дай ми здраве, за да върша по-велики дела.

– Остани немощен, за да вършиш по-добри неща.

Михаил помисли и си пожела:

– Боже, дай ми богатство и ще бъда щастлив.

– Бъди беден, за да бъдеш мъдър.

Михаил не се отказваше лесно и продължи:

– Дай ми власт, за да получа похвала от човеците.

– Остани без нея, за да почувстваш нуждата от Мен.

Михаил въздъхна:

– Не получих нищо от това, което поисках, нито всичко, на което се надявах, но съм по-благословен от всички хора.

Децата на Мариана се оплакаха

– Скучно ние.

– Може би не търсите достатъчно усилено, – усмихна им се Мариана. – Божия свят е всичко друго, но не и скучен.

Докато я слушаше Милена каза:

– Това напомняне би послужило на много от нас, които живеем така, сякаш ходенето с Исус е много тежък труд, безсмислено повторение или отказ от забавление.

– Когато учениците ходеха с Исус едва ли им е било скучно, – засмя се Мариана. Всеки ден е бил изпълнен с очакване, какво ново ще научат от Учителя.

– Ние също имаме привилегията да ходим със Исус, но колко от нас се отнасят към това като задължение? – попита с тъга Милена.

– Имаме Христос, – добави Мариана. – Добрият Пастир, Който ни води на зелени пасбища и тихи води. Като знаем, че е наш водач, можем да се радваме на прегръдка на любим човек, красивия залез, птичата песен и неочакваните Негови милости. Гласовете на този свят биха ни ограбили радостта, но Христос дойде, за да ни възстанови.

– Винаги има какво да се види, да се научи и на какво да се възхищаваме, – въздъхна Милена.

Изберете да ходите в Неговата светлина днес и приемете с отворени ръце изобилния живот, който Той желае за вас.

Всички обичаха Огнян. Обикновено той караше стар мотоциклет и винаги поздравяваше всеки:

– Мир и добро.

Огнян работеше неуморно за благополучието на другите.

През последните години от живота си имаше здравословни проблеми. Закупиха му респиратор.

Когато състоянието му се влоши, Огнян отказа дихателния апарат и предложи:

– Нека бъде даден на Христо. Той е млад човек и се нуждае от такъв.

Никой не се изненада от отказа му. Това си бе в неговият характер. Той обичаше другите и те му отвръщаха със същото.

Да бъдеш обичан и да обичаш другите е като камбана на параклис, която бие ден и нощ, независимо от времето.

Исус ни разкри, че най-голямата любов не е да бъдеш обичан от всички, а да обичаш всички като „положиш живота си за приятелите си“ .

Човешките примери на жертвена любов винаги ни вдъхновяват. И все пак те бледнеят в сравнение с голямата Божия любов.

Тони седеше и се потеше в офиса си. Бе горещо и задушно. Дори вентилаторът, който бръмчеше насреща му, не подобряваше състоянието му.

Майка му бе звъняла вече два пъти и той все и затваряше, пъшкайки:

– Уф, просто не мога да говоря в момента, много съм зает.

Нямаше много работа, но не му се говореше с никой, дори и със собствената си майка.

Не беше кой знае какво, но тази възрастна жена искаше само да чуе гласа му и да се увери, че е жив.

Събудената съвест на Тони го зачовърка:

– Какво правиш? Така ли се отнасяш с тази, която те е родила и грижила за теб ден и нощ, докато стъпиш на краката си? Как можеш така да я пренебрегваш?

– Добре де, – измърмори отегчено Тони, – ще и се обадя по някое време през седмицата.

Телефонът му иззвъня, той беше в ресторанта и си поръчваше обяд. Отново бе майка му, но и този път ѝ затвори.

Тъй като след отказ, телефона я препращаше на гласова поща, майката сериозно се притесни:

– Дали не му се е случило нещо лошо? Боже, дано само не се е разболял. Откакто се разведе с Калинка, няма кой да го погледне.

Вместо да даде поръчката си Тони каза на изумения келнер:

– Аз обичам мама. Обещавам, ще ѝ се обадя по-късно.

Когато четете тези редове, спомнете си, че имате майки, особено ако са още живи. Не чакайте те да ви се обадят, звънете им вие. Те ще се зарадват, защото ще чуят гласа ви.