Михаил за първи път тръгваше на училище. Той беше много способно дете. За това чуваше много често да говорят родителите му, баба му и дядо му.
– Навярно ще бъде отличен ученик, – усмихваше се радостно баба му.
– Да, той е способно момче, – клатеше глава дядо му.
Михаил с нетърпение очакваше да прекрачи училищния праг.
– О, там ще видят какъв съм аз!- възторжено си казваше Михаил. – Ще им докажа на всички, колко съм умен.
В училище не го приеха с възторг и възхищение.
Учителят задаваше различни въпроси на учениците. Щом Михаил извикваше високо отговора без да вдигне ръка, учителят се намръщваше и вдигаше друг ученик да отговори.
Е и него вдигаха, но на Михаил му се струваше, че не е достатъчно често. През цялото време се въртеше, подскачаше или се провикваше високо, но това не накара останалите ученици и особено учителят, да забележат неговата гениалност.
Тогава Михаил реши да ги изненада, като имитира гласът на сойката. След звука, който издаде, учителят го погледна сърдито, а останалите се разсмяха.
– Защо постоянно ни пречиш? – извика едно русо момиче със небесно сини очи.
Но това, като че ли активизира още повече Михаил и той започна да имитира различни животни и птици. Всички се смееха, а „имитаторът“ беше щастлив.
Следващия час учителят каза:
– Тук при себе си имам една шапка невидимка, на когото я сложа става невидим. Днес реших да я поставя на главата на Михаил, защото той пречи на останалите да слушат урока.
„Нека само ми я сложи, – помисли си Михаил, – ще ги накарам да немеят пред мен“.
Учителят дойде тъжен до непокорното момче и само докосна главата му.
„Нищо особено, – каза си Михаил, – на главата ми няма никаква шапка невидимка“.
Щом започна урока, той започна със своите номера. Какви ли не звуци издаваше, как ли не се кривеше, но никой не му обръщаше внимание.
По едно време му доскуча от щуротиите, които изпълняваше и се заслуша в урока. Искаше да излезе на дъската и да реши задачата, но никой не го забеляза.
Михаил сериозно се обиди: „Е нека, те ще съжаляват!“
Най-сетне звънна звънеца и дойде междучасието. Всички ученици излязоха да играят на двора.
Учителят докосна главата на Михаил и „свали“ шапката невидимка.
– Тъжно ли те бе да си сам? – тихо го попита учителят – Иди играй и се наслаждавай на почивката с другите деца, а когато всички отново се върнете в клас, ще ти сложа пак шапката невидимка. Тя ще стои на главата ти до тогава, докато се научиш да помагаш на другите и да не им пречиш да слушат урока.
Михаил наведе глава и много тихо каза:
– Моля ви, не ми я слагайте повече. Няма да преча повече на другите да слушат в час и ще се науча да им помагам.
– Добре, – усмихна му се учителят, – всичко от теб зависи, а сега бягай на двора при другите деца.
Михаил се усмихна и с бавна , но радостна, походка се отправи към вратата.
