Йоана ходеше на църква, но там се чувстваше не на място си.

Тя се бореше с несигурността и самотата в училище.

Бе едва на петнадесет години, а се самонаряняваше и бе развила хранително разстройство.

На един Великден Йоана бе приета в интензивното отделение.

Там я срещна Исус.

Тя се бореше с това, което знае за Бога и собствената си самоомраза.

Изведнъж Исус ѝ каза:

– Чрез моите рани ти била изцелена и освободена. Никога не е трябвало да поемаш тази болка върху собственото си тяло. Аз вече я поех върху моето.

Това преобърна живота ѝ.

По-късно Йоана сподели:

– Дори не знаех, че това е от Писанието. Нямах никаква представа, докато по-късно не го прочетох в Исая.

Когато чувстваме срам, скръб или отчаяние за себе си или за това, което сме направили погрешно, има отдушник за нашата болка.

Неговото име е Исус – „той беше прободен за нашите прегрешения, той беше смазан за нашите беззакония. Прободен. Смазан. Това са дълбоките рани на сърцата ни, които Той носи на кръста и за които плаща изцяло.

Марко бе истински, автентичен. Той сваляше всички маски и прикрития от себе си. Ставаше уязвим пред другите и Бога.

Въпреки това бе доста влиятелен човек. Не се стремеше към светлината на прожекторите. Съзнателно се съпротивляваше да злоупотребява с власт.
Не се възползваше несправедливо от мястото, което заемаше.

За него най-важното бе твърдо да вярва в Писанията.

Марко бе автентичен човек, т.е. не въображаем, не фалшив, никого не имитиращ освен Господа.

Той бе освободен от стандартната реклама, съпътстваща публичните събрания.

Марко казваше:

– Не приемам за себе си думи като „фантастичен“, „супер“ и „невероятен“. Стремя се да бъда истински.

– Какво означава да бъдеш истински? – питаха го приятелите му.

– Да бъдеш истински, означава, че си свободен да се съмняваш, да признаваш провал или слабост, да изповядаш грешките си, но да заявяваш истината.

Когато човек е автентичен, не е нужно да е винаги в челната десетка, да прави голямо впечатление или да изглежда свръхблагочестив.

Автентичните хора обикновено се наслаждават на живота повече от другите.
Те не се приемат толкова сериозно. Всъщност се смеят, плачат и мислят по-свободно, защото нямат какво да доказват. Нямат голям имидж, който да защитават, нямат роля, която да играят. Нямат страх да бъдат разкрити, защото не крият нищо.

Нека направим Библията наша основа. И докато прилагаме нейните насоки, ще трябва да внимаваме за отношението си към Бога и тези край нас.

Симо бе дошъл на гости на родителите си. Когато си тръгна те обикновено му махаха с ръце, докато се скрие от погледите им.

Това правеха постоянно, когато някой си тръгваше от дома им. Понякога стояха по-дълго на местата си и продължаваха да махат, въпреки че тръгващите бяха изчезнали в далечината.

– Защо го правят? – запита си Симо.

Той усети, че когато го изпращаха така, сърцето му се трогваше. Чувстваше се обичан.

– Надявам се този навик да продължи и в децата ми, – усмихна се Симо.

Това е израз на любов към семейството, приятели, познати и такива, които ни гостуват.

По този начин споделяме Божията любов, която Бог е излял в сърцата ни.

Като споделяме Божията истина и доброта, можем да се доверим на Неговата любов, която е способна да преодолее всяко разстояние.

Николов бе съдия.

Той бе измислил уникален подход за справяне с кражбите в магазините.

– Нека мият колите на паркинга на местния супермаркет упражнявайки общополезен труд, – бе предложил Николов.

Той се надяваше това да възпре бъдещите кражби и да послужи като ярко напомняне за последствията от нарушенията.

– Всяко действие има последствие. – казваше Николов. – Отговорността е важна.

Всяко прегрешение разкрива нелоялността към обществото.

Миенето на колите на обществени места служи за смирение, което насърчава към размисъл и отговорност.

Истинската свобода за човека идва, когато той признае грешката си, поправи се и прегърне Божията благодат.

Илия бе затворен, поради лошите си избори и високомерието си. Бе признат за виновен.

Стъпките на пазача отекваха в каменните стени.

Илия седеше на пода в килията и очакваше последния си миг.

Не смееше да погледне нагоре, защото очакваше да чуе:

– Време е да платиш за греховете си.

Вратата се отвори, но Илия чу нещо друго:

– Свободен си да си вървиш. Взеха Исус вместо теб.

Илия не повярва на ушите си и стоеше на едно място без да помръдва.

Вратата рязко се отвори и пазача грубо извика:

– Какво чакаш? Махай се!

Илия остана без окови. Престъпленията му бяха простени.

Той стоеше и се чудеше:

– Какво стана? Как така съм свободен?

Благодатта току що се случи. Христос бе отнел греховете му.

Ние сме оправдани пред Бога, когато повярваме, че Исус проля кръвта Си, жертвайки живота Си за нас.