– Всички мъже са еднакви! Бабо, той трябва да ми каже за първи път „здравей“ и аз вече зная, как той ще се държи по-нататък, какви хуморески ще разказва, как се усмихва, как ще ме докосва, как се сърди и си отива.

– Не говори така, внучке. Всички мъже са различни. Просто на нас ни харесват определен вид мъже. На теб ти харесват скромните и „домошарите“. Тогава защо се сърдиш, че си попаднала пак на такъв, който никъде не иска да излиза и желае да си седи в къщи?

Ако ти избираш мъж, който е „душата на компанията“, то тогава не се изненадвай, че трябва да го делиш с приятелите си, а често и с други приятелки.

Ако обичаш романтиците, то тогава бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и с депресии и изчезвания, които той ще обяснява като „творческа криза“.

Избери мъж, за който можеш да бъдеш „като каменна стена“ и не се изненадвай, че не можеш да намериш в тази стена вратата към свободата.

Жените избират подобни мъже, а после са изненадани, че те са еднакви.

Зарко и Катя имаха три деца, а тя беше бременна в осмия месец. Въпреки това нещата в семейството не вървяха.

Зарко постоянно закъсняваше и отсъстваше от къщи. Всичко бе на ръцете на Катя. Как успяваше, трудно можеше да се разбере. Една вечер Зарко се прибра по-рано и каза на Катя:

– Искам да поговорим.

За Катя такава промяна и желание за разговор бяха изненада, но тя се съгласи.

– Виж, Катя, ти отдавна си забелязала, че нещата между нас не вървят.

Катя го погледна с укор, но той отмести очи от нея и продължи:

– Аз имам приятелка. Срещаме се повече от пет години. Обичам я и искам да се оженя за нея….

Очите на Катя се насълзиха, но тя нищо не каза. Седна на дивана и се втренчи в безскрупулния си съпруг.
Зарко не издържа обвинителния ѝ поглед, тресна вратата и излезе.

Катя легна на дивана и се разрида, но това не продължи дълго:

– Толкова по-зле за него, – каза си тя. – Във всяка ситуация има изход. Трябва да се стегна имам три деца и чакам четвърто.

Катя скоро намери талони за храна. С тяхна помощ тя изхранваше децата си 6 месеца, а после си намери работа и стъпи на краката си.

Работеше на две места, за да поддържа децата си.

Макар и изморена тя не преставаше да се интересува от проектите и бъдещите планове на децата си.

В нея не се виждаше и грам униние, мъка или болка. Тя бе пример за децата си, показвайки им как човек трябва да постоянства и да не се отказва лесно, от това, което е решил да постигне.

Всички я съжаляваха, съседи и познати:

– Къде ще намери човек, който би свързал живота си със самотна майка с четири деца?

Но те скоро забелязаха млад мъж, който вървеше рамо до рамо с нея и се грижеше за децата ѝ, като за свои собствени.

А какво стана със егоиста Зарко ли?

Продължава да се жени и да търси идеалната жена за него. Вече три развода има зад гърба си.

За децата му друг се погрижи и ги отгледа с любов.

Така е, когато е налице всеотдайна и любяща майка. За това децата ѝ се гордеят с нея:

– Мама просто е героиня!

Ушила една старица на мъжа си одеяло. Така се получило, че то излязло късо и всяка нощ на мъжа му мръзнели краката.

Решила старицата да поправи нещата.

Отрязала от горната част на одеялото и го пришила отдолу. След това се замислила и отново извършила същата операция още веднъж, а след това дала одеялото на мъжа си.

– Аз удължих одеялото с две парчета.

Старецът нищо не казал. Какво може да каже, щом одеялото е било два пъти удължено?

Но краката му все още замръзвали …..

Двама мъже в затвора бяха в една и съща килия. Живееха при едни и същи условия, но единият мъж бе нещастен, а другият, доста странно, но щастлив.

– Защо си толкова тъжен? – попитал щастливеца нещастния човек.

– На какво да се радвам? Не ми провървя. Имах лош късмет. Съвсем наскоро бях на свобода и почивах в един курорт, а там, сам разбираш, бе много по-интересно отколкото тука, – отговорил нещастният човек и на свой ред попитал: – А ти защо си толкова доволен и щастлив?

– Виж, доскоро бях в друг затвор, където условията на живот са много по-зле, отколкото тук. В сравнение с там, това тук е курорт. При нас там всеки мечтае да попадне тук, но само на мен ми излезе късмета. Как мога да не се радвам и да не бъда щастлив?

Всичко в този свят е относително и се разпознава чрез сравнение. Ако искаш да бъдеш щастлив сравни положението си не с тези, който са много по-добре от теб, а с тези, за които е могло да бъде и по-лошо.

Един човек се хвалил, че в живота си е успял да постигне толкова много:

четири висши образования, без да се четат множеството курсове, които е преминал;

има три престижни работи на една, от които той сам е шеф;

знае съвършено пет езика и седем сносно;

във всичко, което правел успявал.

– А в църквата поне в неделя ходиш ли? – попитал го вярващ познат.

– За какво ми е нужно това?

Приятелят му изслушал внимателно отговора и казал:

– Толкова бързо, нима всичко си научил?

Хвалещият се мъж се замислил и изведнъж прозрял, че той още не е успял и не е достигнал нужното в този живот.