Крум плесна със ръце:

– Знаеш ли, Петре, че гробището е едно от най-богатите места на земята.

Приятелят му го изгледа недоумяващо.

– Говоря за специален тип гробище, – поясни Крум. – Там където са погребани книги, които никога не са били написани, песни, които изобщо не са се пели, изобретения, които не са били създадени и мечти, които не са оживели.

– Трагедия е, – сбърчи нос Петър, – че страхът, отлагането и съмнението държат тези подаръци заключени.

Крум въздъхна:

– Спомнян си преди време имах идея за проект, но си мислех, че сега не е подходящия момент.

– Аз бях подбуден да напиша една книга, – тъжно поклати глава Петър, – но някой ми каза да я сложа на рафта. Минаха месеци и прочетох произведението на някой, който бе написал нещо подобно. Тогава осъзнах, че съм заровил подаръка си в колебание.

– Неизползваните подаръци не избледняват, – усмихна се с тъга Крум, – те преминават просто към някой друг, който е готов да изпълни Божията воля.

– Бог не ни е дал дарове, за да се презапасяваме, а да може светът да бъде благословен чрез нас, – с болка констатира Петър.

Не чакайте! Започнете да пишете, да пеете, да изграждате и да водите това, което Бог е сложил в ръцете ви.

Единственото по-лошо от провала е да оставиш тази земя пълна с неизползван потенциал.

Бащата на Зарко бе запален по техниката и инженерните изобретения. Той жадно поглъщаше всяка научна книга, която му попаднеше от любимата му област.

Зарко завършваше средното си образование и трябваше да реши, къде ще кандидатства.

Баща му настояваше:

– Иди в Техническият университет, там е бъдещето.

Зарко го влечеше историята, литературата и музиката. По тези предмети имаше по-високи оценки отколкото по природните науки.

Той бе раздвоен. Изборът му се струваше много труден.

Зарко обичаше баща си и му се възхищаваше, за това последва съвета му и кандидатства в Техническия университет.

Оценките му на изпита бяха лоши. Така той изгуби шанса си същата година да постъпи в университет.

Бог ни е създал с таланти и съответни ресурси.

Когато ни дават съвети, добре е да се обмислят добре нещата.

В крайна сметка можем да устоим на ненужните очаквания и да служим на Бог по начина, по който Той ни е направил, така че само Господ да получи славата.

Всеки родител поне веднъж трябва да си представите колко трудно е да се вдъхне увереност на детето си.

Разбираемо е защо е така, в такива ситуации много от нас използват „за отвличане на тактиката“ една забавна игра на смартфон или мултипликационно филмче на таблета.

Учените твърдят, че това не е съвсем безобидни дреболии. Във времена на криза детето изпитва пренапрежение и се нуждаят от внимание, съчувствие и подкрепа от страна на родителите. Насаме с модерни джаджи, то свиква с изолация и отхвърлянето.

Прекомерното времето, прекарано с вашия таблет или смартфон, потиска развитието на детето, както и неговата комуникация и социални умения.

Затова не се колебайте: вие и само вие сте най-ценните и необходими за благосъстоянието на детето ви. Изобретенията не могат да заменят вашето участие и внимание.

Нека винаги да имате думи, с които да успокоите детето си. Когато го изслушвате и успокоявате, допринасяте много за неговото бъдеще.

Какво ли не е измислил човек куфари, чанти, кошници, с колелца, с плъзгачи и какви ли не изобретение само и само да ни бъде по-комфортно, когато пренасяме багажа си.

Но какво ще кажете да пренасяте багаж, а ръцете ви да са свободни. Не става въпрос за раница, сакове и всякакви подобни предмети, а за едно чудесно приспособление в Лаос.

За да пренасят тежки предмети хората използват големи чанти с дълги дръжки, които висят не на рамото, а се прикрепват на челото, така че чантата да се окаже на гърба.

При това ръцете остават напълно свободни.

Първите щори са направени още през древността. Тогава те представлявали влажна кърпа, която се развявала на отворения прозорец. По този начин хората са се спасявали от горещото слънце. В Европа също се използват подобни щори  много отдавна.

Първият, който признали за официален производител и дизайнер е бил Джон Уебстър през 18 век.

През 1841 г. американският предприемач Д. Хемптън планира хоризонтални щори, които имали функцията да корегират ъгъла на наклона им.

От този момент започнало производството на щори в големи количества. Всеки можел да си поръча щори, като предварително избере материала, от който да са направени, разцветката и различните варианти на поставяне.

Фирмата „Sun Vertical“ е пуснала първите вертикални щори. Те ставата много популярни в Южна Америка, а едва след това в Европа. Тази фирма изработва защитни щори, които наричат „фасадни“. Тези щори са широко използвани по време на война, тъй като предпазвали от шрапнели по време на бомбардировките.

Едва през 21 век са направени ролетните щори, които се произвеждали в Германия. Те много бързо станали популярни по целия свят. Техният барабанен механизъм е бил признат като едно от гениалните изобретения в наше време. Именно заради този механизъм, щорите са станали толкова популярни.