Захар се загледа в хоризонта. До залеза оставаха още няколко минути. Сутрин слънцето изкачаше почти неочаквано, а вечер рязко се скриваше. Той никога не беше напускал това място и не знаеше дали и другаде е така.

Беше време за вечерната му обиколка в лагера. Много му се искаше да види онова 13 годишно момиче, което се бе превърнало в майка за шесте си сестрички. В лагера я смятаха за истинска героиня.

Бяха дошли преди две седмици, когато мъже нахлули в селото им и го опожарили. Малките бяха уплашени, но тя му разказа какво се е случило:

– В полунощ нахлуха в селото ни ужасни хора. Те бяха на коне и носеха факли. Палеха всичко наред. Повиках сестричките си и побягнахме.

– А баща ти и майка ти? – беше я попитал тогава.

– Когато се измъкнахме от селото, – продължи да разказва тя, – Ила проплака: „Мама!“. Тогава осъзнах, че са останали в селото. Навярно са ги убили.

Той знаеше, че тя е права. Беше виждал труповете в такива опожарени селища. Беше страшна гледка. Между тях имаше  деца, жени и старци. В очите им се беше запечатал ужаса и болка, които бяха изпитали.

Когато Захар мина край колибата, която им бяха набързо отстъпили, я видя. Тя бе седнала до вратата и държеше в скута си най-малката си сестричка. Пееше ѝ тихо и я люлееше в ръцете си. Гласът ѝ беше приятен, нежен и успокояващ.

На земята пред вратата имаше очукано гърне. То съдържаше мизерната брашнена каша, която раздаваха на всички успели да се спасят от околните села.

Захар въздъхна: „Защо беше нужно това изтребление, – мислеше си той. – Воюват, избиват се, но какво бяха виновни тези малки създания?“….

Командировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

По прищявка на един от наследниците на херцог Алба, който искал да има вещ, която никой нямал в света, парижкия механик Биллете през 1837 г. за 280 хиляди франка направил удивително устройство.
Това бил универсален астрономически часовник. В него се съчетавали три отделни устройства.
Първото е астрономическо и показвало движението на Земята и другите планети около Слънцето.
Второто е хронологично и представлява механично действащ календар.
А третото е географско. На 36 циферблата със стрелки се отчитало времето по часове и минути в най-големите градове на света.
Ако гледате този часовник можете да разберете колко е часът в момента в Лондон, Вашингтон, Рим, Париж, ….
Часовникът дава информация за различните дати по грегорианския, юлианския, мохамедански и много други календари.

В архитектурата, формата следва от функцията. Кажете ми за какво искате да използвате сградата и аз ще ви кажа как да я изградите.
Но при хора, това е точно обратното. Функция следва форма. Разбера какво Бог е предначертал за вас, имено за това Той ви е дал духовните дарби и способности. Тогава вие ще знаете какво трябва да правите в живота си.
Знаете ли, че Бог има специфичен труд, за вас, докато сте на тази планета? Бог не поставя хората на Земята, без да им дава работа в живота. Тази работа не е свързана с вашата ежедневна работа или кариера ви. Работата е част от Божията цел за живота ви. Бог не ви е поставил на Земята, само за да използвате ресурсите ѝ. Той ви е поставил тук, за да дадете своя принос.
Бог никога няма да ви даде работа, която не сте в състояние да извършите. Ето защо трябва да имате духовни дарби. Те са спящи във вас, докато не решите да ги откриете и развиете.
Ако сте на работа трябва да използвате това, която Бог ви е дал, а не да се измъкате. Животът е твърде кратък, за да го губим за работа, за която не сме предназначени. Бог не ви е поставил на Земята, за да правите пари. Бог ви е оформя според това, което трябва да изпълните.
Осъзнавайте вашите духовни дарби отговорете на въпросите: Каква е Божията воля за живота ми? Какво Бог иска от мен да правя с живота си? Каква работа, каква кариера трябва да имам? Какво трябва да бъде моето служение? Каква трябва да бъде моята мисия в света?
„Подаръците“ обясняват къде трябва да бъдат насочени усилията ни, а те се формират с работа.

Живял някога мъдър и благороден цар. Той имал много красива съпруга, която презирала неговата любов. Тя отгледала първите си трима сина настрани и те били враждебно настроени към царя. След това царицата родила и четвърти син.
Свършвайки дните си на земята, царят умрял и тялото му било положено в царската гробница. Братята започнали да си оспорват трона и за това отишли за съвет при един стар рицар.
Той им казал:
– Чиято стрела по дълбоко навлезе в тялото на царя, той ще бъде новия цар.
Първият син пробол дясната ръка на царя. Срелата на вторият раздробила рамената кост. Третият пронизал сърцето на царя и бил уверен, че той ще получи царството. Четвъртият се приближил към тялото на баща си, въздъхнал и натъжен казал:
– Уви, татко мой, не мога да нанеса рана на моя баща, жив или мъртъв.
Когато казал това, гражданите възкачили на престола най-малкия син на царя. За тях той бил истинския наследник.