Във всеки приют за животни не стават такива неща, но в този се случи.

В една от клетките бяха сложили куче, което бяха нарекли Мери. Тя скоро се бе окучила, но всичките ѝ кученца бяха раздадени на нови стопани. Така Мери остана сама.

Една вечер един от работещите в приюта за животни забеляза нещо странно на монитора.

– Ей, – извика Кольо на останалите в стаята, – Мери е избягала от клетката си.

– Къде е сега? – скочи Иван.

– Тича между другите клетките, – обясни Симо, който бе вперил поглед в екрана на монитора.

– Но как се е измъкнала от клетката? – попита Станимира.

– Вероятно се е промъкнала през отвора, от където и подаваме храната, – предположи Станко.

– Вижте, легна пред вратата на една от клетките, – извика изненадано Иван.

Групата бързо се измъкна от стаята и всички хукнаха да видят какво става.

Когато стигнаха до лежащата Мери, Кольо каза:

– Избягала е заради тези две малки кученца, които доведох днес сутринта.

– Вероятно са скимтели от уплаха – предположи Станимира – и тя е дошла да ги успокои.

– Мери се нуждае от тези кученца, – заключи Станко, – както и те от нея.

И той бързо отвори клетката на малките.

Мери веднага нахлу в клетката. Тя ги приласка с такава любов към себе си, все едно бяха нейни.

Оставиха ги заедно. Кученцата бяха спокойни, а Мери бе щастлива.

Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.

Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.

В страната почти няма високи сгради.

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.

Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.

В палестинския град Хан Юнис, който се намира на територията на ивицата Газа, през 2007 г. е открит прекрасен зоопарк. Местният бизнесмен Мохамед Авайда инвестирал стотици хиляди долара за откриването на зоологическа градина, която е наречена South Forest Park.

В нея били събрани множество екзотични животни. Изглеждало, че зоопарка го очаква светло бъдеще. Но през лятото на 2014 г. той се е превърнал в истински концлагер за своите обитатели.

По това време в района Хан Юнис се изострил палестинско-израелският конфликт, предизвикан от терористичните атаки на ислямската организация ХАМАС. Въоръжените сили на Израел предприели ответни мерки и Хан Юнис се оказал в центъра на военния конфликт.

Въпреки че зоопарка бил в страни от престрелките, обслужващите животните хора не можели да изпълняват задълженията си. Малцина смелчаци прибягвали между престрелките и се опитвали да нахранят животните с останалите запаси от храна, но те много бързо свършили, а не могло да се организира нова доставка на провизии. Най- накрая обслужващия персонал на зоопарка оставил животните на произвола на съдбата.

Когато ситуацията в района на Хан Юнис се стабилизирала, хората се върнали в зоопарка. Там ги очаквала ужасна картина. Били останали живи само 20 животни, а 250 от тях умрели от гладна смърт. Сухият и ветровит климат на Палестина не дал възможност на телата да се разложат и ги превърнал в мумии.

Зоопаркът в Хан Юнис е станал поредният ужасяващ пример за чудовищните последици от военните конфликти. От това, че хората не могат да се разберат, страдат животните. Ако всичко продължава с такива темпове, скоро планетата ни ще се превърне в безжизнена пустиня.

Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.

Един ден дяволът решил да унищожи хората в света, за това повикал демоните си, да съставят план за действие. Първи се явил Гневът, той обещал:

– Ще противопоставя брат против брат. Това ще подтикне хората да се сърдят едни на други и по такъв начин сами ще се самоунищожат.

И Похот предложила своите услуги:
– Ще съблазня умовете им и хората ще се превърнат в животни, те ще се лишат от възможността да обичат.

Обадила се Лакомия:

– Ще действам със най-разрушителната от всички страсти – необузданите им желания.

– Ще отровя с болести телата и умовете им, – заканило се Пиянство.

Мързел, Омраза, Завист, … също изказали своите предложения, но дяволът не бил доволен от плановете им.

Най-накрая се изказал и последния му помощник:

– Ще убеждавам хората да бъдат такива, каквито Бог ги иска. Ще им обяснявам, че е чудесно да бъдеш честен, чист и смел.  Ще подкрепям желанието им да се посветят да правят добро в живота ….

Дяволът бил ужасен от тези думи. А помощникът му продължил:

– …. но ще им кажа, че не е нужно много да бързат. Ще ги посъветвам да изчакат, докато дойде благоприятното време, което е подходящо за осъществяване на тези стремежи.

Дяволът зарадван казал:

– Ти ще отидеш на Земята, за да унищожиш човечеството.

Името на този помощник на дявола било Забавяне. Най-опасната стратегия, която действа унищожаващо, е забавянето, т.е. отлагане за по-късно на неща, които трябва да направим сега.