Първо трябва да отидем при Исус.

Това правим не само веднъж, а всеки един ден. Без значение какъв е проблемът, без значение колко е дълбока раната, можете да го отнесете към Исус.

Второ, трябва да се свържем с Исус.

Исус казва, че ние трябва да се впрегнем с Него. Робството е като парче дърво, която кара две говеда заедно да теглят един впряг. В него натоварването е леко, защото двете животни си го поделят. Исус не иска да поемаш всичката тежест, защото не сме били предназначени да правим това. Той иска да „се впрегнем“ с Него. Иска да сподели бремето ни.

Трето, нека позволим на Исус да ни променя.

Исус иска да се учим от Него. И като го направим, Той ще ни промени по време на процеса.

Бог знае какво причинява стреса в живота ни. Той знае, че смирението и кротостта са противоотровите на най-големи причинители за поява на стрес в живота ни, а те са арогантност и агресия. Исус иска да ни даде по-добър начин, по които трябва да се учим  от Него. Просто, трябва да Му позволим да ни променя.

Уморени и стресирани ли сте? Готови ли сте да имате истински мир, който идва само от Исус?

Това зависи от вашето приемане, защото това е безплатен подарък за вас.

Пий там, където кон пие, защото той лоша вода няма да пие.

Направи си легло, там където котката ляга.

Яж плодове, които червей е докоснал, защото те не са пръсканите пръскани с отрови.

Съди дърво, там където къртица рие.

Дом строй на това място, на което змия се пече.

Копай кладенец, където птиците правят гнезда в горещината.

Лягай и ставай с кокошките  ще имаш златно зърно на ден.

Яж повече зелено, ще имаш силни крака и издържливо сърце, като зверовете.

Плувай често и ще се чувстваш на земята, както риба във водата.

По често поглеждай към небето, а не под краката си и умът ти ще бъде ясен и светъл.

По добре е да мълчиш, отколкото да говориш, тогава духът ти ще бъде мирен и спокоен.

За да се роди радостта често трябват мъка. Една сляпа жена е написала песен , в която има следните думи: „И аз ще се видя с Него лице в лице“.

Тази жена никога не е видяла зелените полета, нито залеза на слънцето, нито усмивката на майка си, но липсата на зрение и е помогнало да добие духовна чувствителност и зрение.

Най-добре се полира дърво, което е пострадало. По този начин, то получава възли и твърдост, които чудесно се полират.

Успокояващо е да знаем, че скръбта е само през нощта, а сутринта отлита. Бурята е кратка, ако я сравним с дълъг летен ден. „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“

Макуахутъл е меч, който са използвали древните ацтеки.

Дължината му е 120 см, а по краищата му се намират специфични канали с остри ръбове.

Оръжието било направено от дърво , но било промислено, до най-малки подробности.

Заслужава да се отбележи, че в каналите е разположен обсидиан, който е почти невъзможно да се отстрани. Това показва, че качеството на оръжието е много добро.

Зъбите му били толкова остри, че мижели да отрежат глава на мъж.

Бе прекрасен дъждовен ден. Дъждът се изливаше буйно, сякаш някой го бе държал до сега заключен и не му бе давал на воля да излива струите си вода. Обичам когато вали.

Като дете стоях до прозореца и гледах как капките се стичат по стъклото. Това не бяха само капки, а живителна струя, която докосвайки се до всичко и го освежаваше.

Бях забелязала, че когато вали се засилва ароматът на всяко стръкче, цвете докато се стигне до мощните дървета свели мощните си клони, натежали от мокри листа, надолу.

Когато завалеше дъжд, виждах бързо притичващите хора, търсейки къде да се скрият от капките му. Други отваряха припряно чадърите си,  но понякога вятърът им изиграваше лоша шега и обръщаше наопаки защитата им.

Един ден , когато заваля и всички в къщи се бяха изпокрили по стаите, леко открехна вратата и боса изтичах на улицата. Прохладната вода се стичаше по тялото ми, а аз танцувах под дъжда.Локвите се изпълваха с вода, а сърцето ми с безпределна радост.

Баба ме вида и започна да ми вика и размахва ръце от вратата:

– Прибирай се! Ще настинеш! ….

Но струите вода, заглушаваха думите ѝ.

Малки главички страхливо надничаха от околните прозорци и завистливо ме гледаха.

Тичах през локвите, протягах ръце към дъжда и весело крещях:

– Дъжд, дъжд, …..

От някъде изскочи черен пес и радостно започна да лае около мен. Изглежда и на него му доставяше удоволствие, да подскача под дъжда.

Изведнъж дъждът спря, но всичко наоколо искреше в чистота, а във въздуха се усещаше ароматът на цветя, трева и дървета.

Спомням си едно лято ни бяха пратили да пасем кравите. Тогава пак заваля. Нямаше къде да се скрием, наоколо имаше само поляни, а гората бе далече от нас.

Тогава Светла свали дрехите си, внимателно ги сгъна, сложи ги на близкия камък и седна върху тях. Ние я гледахме смаяно, а тя ни обясни:

– Когато спре дъждът и по изсъхнем, дрехите ми ще бъдат сухи.

Веднага последвахме примера ѝ. Бяхме само четири момичета.

Водата обливаше телата ни и изчистваше праха и мръсотията насъбрала се по кожата ни.

Когато спря дъждът, слънцето изтърколи огромното си кълбо на небето и затопли телата ни. Наоколо се издигаше лека пара от изпаряващата се вода. След това радостно облякохме сухите си дрехи и подкарахме кравите към гората.

Когато отново завали, усмихвам се и протягам длани към дъжда. Той ми носи радост и ме успокоява. Потъвам в мощната му прегръдка и чувам музиката от танцуващите капки край мен …