Крум повдигна показалеца на дясната си ръка нагоре и каза:

– И все пак има разлика между подобрение и трансформация.

– Така е, – съгласи се приятеля му Станчо. – Подобрението променя това, което вече съществува, а трансформацията създава нещо съвсем ново.

Крум продължи да разсъждавана глас:

– Когато започнем да следваме Исус, ние получаваме ново начало и се превръщаме в ново творение.

– Това не означава, че веднага забравяме всичко, особено това какви сме били, – възрази Станчо.

– Добре де, – почеса се по главата Крум, – Дори като нови творения, ние все още се борим с греха, егоизма и моментите, за които съжаляваме.

– Самата борба всъщност е знак за растеж, – повдигна вежди Станчо. – Фактът, че тези неща още ни притесняват, е нещо добро.

– Това означава, че Светият Дух работи като ни оформя и ни помага да станем по-подобни на Христос, – допълни Крум.

– Мислиш ли, че разочароваме Бог, когато не успеем? – попита Станчо.

– Неговата любов към нас не се основава на това, дали се справяме добре, – усмихна се Крум. – Не можем да спечелим повече от нея, нито можем да я загубим защото Той ни е дал най-доброто – Себе Си.

– И сега върви с нас, като ни променя отвътре навън, – плесна радостно с ръце Станчо.

– Вината, срамът, несигурността и гордостта вече нямат последната дума, тя е на Исус, – усмихна се Крум.

В Христос ние не сме определяни от това, което сме направили или какво ни е било направено. Оценявани сме от Този, който даде всичко, за да ни върне обратно при Бога.

Трансформацията е реална, тя все още е в ход.

Пламен бе категоричен:

– Има два вида мисли. Те идват отвътре и отвън.

– Искаш да кажеш, че има външни и вътрешни мисли? – поиска да уточни Зарко.

– Да, това имах предвид, – потвърди Пламен.

– Кои според теб са външните мисли? – попита Зарко.

– Те са и извън това, което Бог ни е създал да бъдем. „Външните“ мисли идват към нас и срещу нас. Тези мисли са лъжи. Те са предназначени да крадат, убиват и унищожават душата ни.

– А ако допуснем такива мисли …? – попита развълнувано Зарко.

– Те ще ни обвиняват, ще ни унижават и ще се опитват да обсебят душите ни по всякакъв възможен начин. Ще се опитват да влязат чрез наши собствени думи или думите на други, но те не са истина.

– Кой е източникът на такива мисли? – последва нов въпрос.

– Това е нашият противник, дявола. Той чака всеки момент, за да ни атакува с „външни“ мисли.

– А какво ще кажеш за вътрешните мисли? – Зарко леко наклони главата си на една страна.

– Те са вътре в нас заради ума на Христос, който ни е даден чрез спасението. Тези мисли говорят истината и са това, което Бог казва за нас. Те ни изграждат, правят ни по-силни, обновяват силата ни и ни носят радост. Тези мисли пречистват душата ни и вдъхват живот на разбити и мъртви места.

– А как да заглушим външните мисли? – Зарко прехапа устни.

– Вътрешните мисли заглушават външните. Те ни помагат да чуем ясно гласа на Бога. Източникът на тези мисли е в Бог. „Вътрешните“ мисли винаги говорят в нас чрез Светия Дух, за това трябва да им обръщаме по-често внимание.

– Как да позная коя мисъл от къде идва?– повдигна рамене Зарко.

– Ако всеки ден изучаваш Божието Слово и общуваш с Бог в молитва, никога няма да сбъркаш Неговия глас в мислите си, – отговори Пламен.

Тодор гледаше крави и продаваше млякото им. Той беше чудесен баща и много се грижеше за семейството си.

Съпругата му почина от рак и го остави с двама малки сина.

По-големият син Румен бе упорит.Той не беше доволен от дисциплината в къщи и на седемнадесет години напусна дома си като каза на баща си:

– Никога няма да се върна.

Съкрушеният баща извика след сина си:

– Синко, ако някога се окажеш в трудна ситуация в живота си, просто се обади на баща си!

Това допълнително разгневи Румен:

– Аз съм достатъчно възрастен, за да се изправи пред всякакви житейски препятствия.

Мина време и се случи точно така, както бе предвидил Тодор.

След дълги години усилена молитва на бащата, Румен се помири с Христос и Му отдаде сърцето си.

През следващите десетилетия Господ често използваше Румен като проповедник на Евангелието.

Ако сте се сблъсквали с непреодолими препятствия в живота си или ако това се е случило с децата ви, Небесният Отец може да направи повече от всичко, което можете да поискате или да си помислите.

Просто Го призовете!

Дамян бе пропадал в ледена вода. Ледът бе крехък и не издържа под краката му. Едва се отърва. Простудата бе нищо в сравнение със страхът, който бе преживял.

Един ден приятелите му го заведоха до едно замръзнало езеро.

– Няма опасност да се счупи ледът, – увещаваше го Петър. – Той е замръзнал яко.

Живко изтича на замръзналото езеро и скочи няколко пъти върху него.

– Ето виж, – каза му той, – здрав е. Не се страхувай.

Как ли не го убеждаваха, но Дамян бе непреклонен:

– На вид, да. Докато пропаднеш под него …

Накрая приятелите на Дамян го хванаха и го довлякоха до средата на замръзналото езеро.

Отначало той го изпробва плахо. След това бавно и колебливо започна да се доверява на леда.

Миналия опит с леда ми напомня за философиите и ученията, в които сме вярвали.

Уповавате ли на тънък лед или на нещо по-стабилно?

Няма по-здрава основа от Христос.

Доверете миналото на Божията милост, настоящето на любовта Му и бъдещето на Неговата промисъл.

Елена бе млада съпруга и майка. Тя нямаше много опит в кухнята.

Единственото нещо, което беше приготвила сама, преди да напусна дома си, бе сандвич и пържени яйца.

В началото тя се опитваше да готви, но нещата не се получаваха.

Елена и Максим знаеха за нейните „неумения“ и често се смееха, но всяко:

– Скъпа, не си много добър готвач.

Оформяше отрицателни убеждения в нея относно способностите ѝ да готви.

А това водеше и до съответни действия.

Елена вярваше, че не може да готви и за това не го правеше.

Ядяха готова храна от магазина, която само я притопляха.

Много често излизаха навън да се хранят, а това се отразяваше зле на финансите им.

Така минаха доста години.

Накрая Максим повярва във възможностите на Елена.

Тя започна да практикува и скоро стана много добър готвач.

Има области, в които сме слаби и такива, в които сме силни.

Нито силните ни страни, нито слабостите ни могат да бъдат единственият определящ фактор за това кои сме като личност, като съпруг или като родител.

В Христос Бог казва, че сме добри и ние трябва да вярваме в това.