Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.

Това куче целия си живот е прекарало вързано за верига. Хранят го, поят го, но ….
Само то знае какво е да си сам, макар да е снабден и настанен на служба.

Кучето видя малко пиленце, което се бе отделило от майката квачка. То стоеше объркано и писукаше. Без майка си писукащото, пухкаво жълто мъниче не знаеше какво да прави.

Тогава кучето хвана малкото пиленце и го занесе в къщичката си. Не за да го изяде, а за да го стопли и приюти.

Двама мъже в затвора бяха в една и съща килия. Живееха при едни и същи условия, но единият мъж бе нещастен, а другият, доста странно, но щастлив.

– Защо си толкова тъжен? – попитал щастливеца нещастния човек.

– На какво да се радвам? Не ми провървя. Имах лош късмет. Съвсем наскоро бях на свобода и почивах в един курорт, а там, сам разбираш, бе много по-интересно отколкото тука, – отговорил нещастният човек и на свой ред попитал: – А ти защо си толкова доволен и щастлив?

– Виж, доскоро бях в друг затвор, където условията на живот са много по-зле, отколкото тук. В сравнение с там, това тук е курорт. При нас там всеки мечтае да попадне тук, но само на мен ми излезе късмета. Как мога да не се радвам и да не бъда щастлив?

Всичко в този свят е относително и се разпознава чрез сравнение. Ако искаш да бъдеш щастлив сравни положението си не с тези, който са много по-добре от теб, а с тези, за които е могло да бъде и по-лошо.

В помещението на фонда влезе бабичка, прилично и спретнато облечена. Само очите ѝ бяха разплакани.

Пазачът първоначално не искаше да я пусне.

– Тук обещаха да ми дадат приют, – настояваше бабата.

– Тук можете да получите само лекарства и сапун, – отговаряше ѝ пазача.

Бабичката упорстваше.

Ситуацията се разреши, когато този разговор дочу доктор Лекова.

– Да, аз я познавам, тя е дошла на правилното място.

Пазачът повдигна рамене. Неговата работа се състоеше само в това да филтрира хората, грешки не се изключваха в тази дейност.

А доктор Лекова вече звънеше на телефона:

– Нужно ми е да настаня възрастна жена …… Изписали са я от болницата ….

– Изгониха ме като котка, – възмутено възклицаваше бабата и поглежда към пазача и докторката, сякаш и двамата бяха лично виновни за нейното нещастие.

Но доктор Лекова изобщо не реагира, с такива проблеми се сблъсква всеки ден. Тя спокойно продължи телефонни разговор.

– Нейният адвокат е сигурен, че докато е била в болницата са ѝ отнели апартамента. Нека да я настаним…..

Последва адрес и телефон на заведението.

Но бабата остана недоволна:

– Не, там няма да отида. Не искам!

Доктор Лекова трябваше да прибегне до хитрост:

– Мила, не става въпрос за вас, вие не сте единствената с такъв проблем при нас ….

И бабата вярва. Какво друго ѝ остава?